Усещам как много скоро ще си отделя направо един фотоблог – досега не ми се е случвало да публикувам фотографски заигравки в два поредни дни. Явно винаги има първи път.

Реших да противодействам на неделната депресия с една творческа разходка. Сложих слушалките (оказа се, че саундтракът на “Амели Пулен” може да действа много добре на настроението) и потеглих. Не ме уплашиха свъсените облаци и предвещанията за дъжд. Оказа се, че съм късметлия, когато мисля позитивно.

Люлин беше мокър:


Looking Down, originally uploaded by Vassilena.

Въпреки това ми даде възможност после да се заиграя с обработката и да си направя лилав кран:


Purple Crane, Purple Crane, originally uploaded by Vassilena.

Интересно е, че досега не съм снимала в квартала. Може би това е доказателство на старата философия, че родното никога не ни е мило. След известно време на употреба очите ти просто свикват с всичко наоколо и го приемат като част от пейзажа. Но и тук има какво да се види, особено що се отнася до пущинаци и депресиращи недостроени руини:

The Pillars won’t get Fruit, originally uploaded by Vassilena.

Communist Dreams, originally uploaded by Vassilena.

Обхождането на централните улици също даде добър резултат. Обичам бързащите хора, които си имат топло място, към което да се насочат в дъждовната неделна вечер:


Lucky Luciano, originally uploaded by Vassilena.

Вечерта в центъра пък се оказа приятна – не заради времето, а заради филмчетата от Filmini и компанията.

Творчеството отпушва и проветрява мозъка и сърцето. Независимо дали пишеш, рисуваш, снимаш, композираш музика или си се отдал на готвенето на невероятен кулинарен шедьовър, всичко може да помогне, като фокусира вниманието ти далеч от някакви есенно-негативни мисли. А решението винагиидва тогава, когато си насочил рационалното си внимание далече-далече.






Още по темата:

  1. София следобед
  2. Тримата мускетари
  3. Водно
  4. Нежна е нощта
  5. София every time




Tags: дъжд, емоции, есен, фотография