Това е Марио. Той е на 3 години и е много любопитен към хора с големи фотоапарати.
Снимах Марио миналата седмица пред НДК и най-накрая мистана ясно защо толкова много обичам да снимам хлапета. Те просто не се притесняват да бъдат истински пред фотоапарата. Има и много хора на средна възраст като мен 
които не се притесняват от фотоапарата, но те също много рядко остават истински. А разликата между двете е ключова. “Позьорските” туристически снимки са много краен пример за това, но и други кадри, които не изглеждат много “нагласени”, са някак изкуствени. Но пък когато лещата улови точния момент, точния поглед или отклонение на погледа, най-въдействащото движение на ръбчетата на устата – това вече е истински кадър.
които не се притесняват от фотоапарата, но те също много рядко остават истински. А разликата между двете е ключова. “Позьорските” туристически снимки са много краен пример за това, но и други кадри, които не изглеждат много “нагласени”, са някак изкуствени. Но пък когато лещата улови точния момент, точния поглед или отклонение на погледа, най-въдействащото движение на ръбчетата на устата – това вече е истински кадър.
Още по темата:
Tags: деца, фотография
PetyaL.
September 28th, 2009
Марио е сладур.Наистина слънчево дете.
Pharaon
July 25th, 2010
Малкият принц. Само си смиля че лицето ми тъмнее въпреки всичко. Малко повече светкавица нямаше да навреди.
Винаги ме е страх когато снимам случайни хора, все се намира някой дето да протестира и заяжда защо го снимам.
Васи
July 25th, 2010
Не обичам да пускам светкавица, когато снимам деца, затова няма такава
А страхът е нормален, но след известно време се преодолява – поне развиваш добре умения за общуване с хората, когато после тръгнат да се карат