Вечерта лежим на плажа. Виждам падаща звезда и намирам Касиопея. Не зная какво да си пожелая, затова оставям звездата в състояние на свободно падане. След 20 минути пожелаваме лека нощ на Касиопея и се прибираме. Сутринта ни чака път. Синеморец не е достатъчен. Трябва още.
Изгревът е дълго чакан. Денят е започнал преди почти час, с приготвяне на кафе и събиране на раниците. Седим и чакаме. Небето разцъфва. Тъжно е – имам предвид безсилието да уловиш всички краски на събуждащото се слънце. Току-що събудило се, то е още по пижама. И пак е хубаво. Прозява се, протяга се пред очите ни и небрежно поляга на йодните облаци. Все пак събуждането често е уморително.
Тръгваме на юг, като прелетните птици. С тази разлика, че всеки метър се минава на крак. Интересно е – поредицата от прекрасни вулканични носове има какво да покаже. Вървим, спираме, пак вървим, пак спираме. Други туристи няма, освен в най-неподходящите моменти и по най-тесните пътечки.
Всеки завой действа дъхо-спиращо. В един момент оставям фотоапарата и се чудя дали въобще да си правя труда. Гледката пълни окото. Скалите са като изваяни от особено талантлив скулптор-великан.
Липите е голям плаж, до който се стига за 45 минути от Бутамята на Синеморец. Има малко къмпингари и нищо друго. Т.е. няма път за коли, няма бар на плажа. Има палатки. „Моята палатка е моята крепост.” Водата е осъдително чиста и синя, плажът е широк и празен. Да, вече мисля, че мога да отида на палатка другото лято.

Camping, originally uploaded by Vassilena.

Waves, originally uploaded by Vassilena.
Листите е следващият плаж. Минали са още час и 30 минути ходене. Малък плаж, камъчета и миди, много водорасли, мирис на водорасли. Ако нямате намерение да стигнете до Силистар, не си заслужава – останете на Липите. Кратка почивка, но много нужна. Плажът вече изглежда по-хубав. Вече става топло. Чудим се дали да поемем към Силистар, или да се връщаме. Пътя до долу ще е колкото пътя обратно – няма смисъл. А и сме достатъчно любопитни, за да продължим.
Ако знаех какво ходене предстои, вероятно нямаше да тръгна. Тесни пътечки, колкото за крак и половина, наклон около 45 градуса, а до пътечката – скали, 20-метрова пропаст и вода. С маратонки трудно се върви по насипите. Лекото подценяване на прехода е опасно. Силното подценяване ще ви върне обратно още на втория завой, но лекото подценяване от типа „Добре де, стръмно е, но надали ще стане по-стръмно” те кара да продължиш още. Ако искат, феминистките да ми се сърдят, но предупреждавам: не тръгвайте без здрав и силен мъж под ръка!
Намираме тесен залив, пълен с морска пяна. Спомням си “Малката русалка” на Андерсен – това явно е гробище за русалки. Красиво е – и те са били красиви преди…
Час и 45 минути по-късно кацваме на Силистар. Наистина, ако знаех колко ходене предстои – никакъв шанс… добре, че не знаех! Плажът е пълен, шумно е. Капнали сме, затова сядаме на бара за хапване и бира. Класическото трио салата, цаца и едно голямо наливно действа много добре. Започвам да се чудя защо всички хвалят това място толкова. Влизам във водата и вече не се чудя – толкова чиста вода никъде не съм виждала! Плуването е приятно, особено като водна терапия след дългия преход. Силистар е едно от местата, които се чудя дали да похваля – от страх, че ще се препълни още повече. Мисля, че плажът е достигнал капацитета си. Недейте да ходите!
Връщането, за щастие, е с кола. Да са живи и здрави хората с бебчето!
Още по темата:
- Синеморец и Велека
- Царево на един дъх
- Запечатани мигове от едно пътуване
- София следобед
- София every time
Tags: България, емоции, пътуване, фотография















dhweb
August 22nd, 2010
Svejo: (thumb up)
Лилия
August 22nd, 2010
Красиво.От тук ми се напълни душата.
Събина
August 22nd, 2010
Плажът Силистар е национален парк
Там не трябва да има биричка и скара, това е престъпно просто!
Васи
August 22nd, 2010
Доколкото видях на картата на последното информационно табло, защитената местност започва след плаж Бутамята на север и свършва с края на горичката преди плажа на Силистар. Go figure…
Събина
August 22nd, 2010
Цялата Странджа е национален парк, уви.
Сори, че така негативно, ти не си виновна, просто мен си ме боли ужасно за тия места…
Васи
August 22nd, 2010
А, няма Сори, напълно права си!
Мястото адски се различава от това, което е било и което съм виждала на снимки.
anyone
August 22nd, 2010
А хрумва ли ти, че като пишеш и постваш снимки тук и съответно в блогосферата и както виждам и в свежото, допринасяш за комерсиализацията на мястото? Ти си типичен представител на консуматорското, меркантилно общество. За справка: виж си професията. Другото лято си направете тиймбилдинг там заедно
с целия бизнеспарк!
Васи
August 22nd, 2010
Да, ужасна съм. И аз, и цялото човешко племе. Но знаеш ли кои са най-големите злодеи – онези, които са построили път дотам! Ужасници! Хайде да го разрушим, да взривим всички мостове и да оставим природата на мира!!! Абе въобще, тия гадни консуматори, с всичките им там компютри и Google-search-ове са опасна работа. Give me a break!
Eva indica
August 22nd, 2010
Успях да видя стария Силистар отдавна, преди 9-10 години. Имаше риби, които стигаха почти до брега и костенурка
Собствениците на имотите, през които минава пътя, от тази година искаха да събират и такса вход. Въобще всичко по нашето море намирисва на документални “измами”. Дюните на Камчийски пясъци са превърнати в земеделски земи, заради заменки.
Но, ако гледаме позитивно, все още има диви кътчета
Едно такова в онзи район е плажът около устието на Ропотамо – ситен пясък и уникално чисто и спокойно море
Съмнявам се да е станал популярен, достъпът е малко труден.
Васи
August 22nd, 2010
Права си – ситуацията се влошава от година на година. Обичах Созопол, сега го обичам само в началото на май и края на септември. Същото с Арапя, Шабла, Тюленово… Но все още има какво да се спасява.
Събина
August 23rd, 2010
Васи, мен най-любимия плаж ми беше Харманите на Созопол. Лятото на 2003 го изкопаха с багери да вадят пясък за жилищния комплекс над него, под който погребаха разкопки. Не искам повече да стъпя там, защото ми идва да мятам гранати!
В България могат да оцелеят само местата, които ги няма на картата!
Събина
August 23rd, 2010
Въобще не го казвай! Разбере ли се за него – свършено е! Той също е в резервата! Цялото Черноморие трябва да го заключат, докато хората у нас не се научат да го пазят!
Радост
August 23rd, 2010
Съгласна съм с всичко написано от теб за тази част на България и по-конкретно за Синеморец и чистотата на “Липите” Вече 2 години ходя там и мисля, че никога няма да ми омръзне. Такава красота и съчетание на море, река, гора ( в любовна прегръдка:) няма другаде. Следващата година пак съм там. И пак в Casa Domingo:) Но ти препоръчвам и най-култовото барче там. Казва се Кораба. Атмосферата и гледката оттам е уникална, музиката много добре подбрана. Абее с една дума не го пропускай следващия път;) В нито едно от малкото заведения на Синеморец не чух да пускат чалга.
Rainbow
August 23rd, 2010
Svejo: Благодаря ти за разказа
(thumb up)
и за снимките!
Edna
August 23rd, 2010
Svejo: еее, стига де, минава се и с джапанки
Мерси, че ме върна ТАМ (thumb up) (thumb up) (thumb up)