Мечтаех си за почивка. И точно това получих. Синеморец е точен антипод на вече омразния ми претъпкан Слънчев бряг. Селото е безлюдно точно колкото трябва, за да бъде романтично спокойно, без да е потискащо празно. Кацнал в най-южната част на Черноморието, Синеморец е топъл дори в 6 сутринта.

Пътуването до селцето беше осеяно с препятствия под формата на всевъзможни дупки и резки завои, комбинирано с един наистина смел шофьор на междуградски автобус. Автобусният маршрут от Бургас през Царево отнема около 2,5 часа, ако го планирате добре. Но тесният път от Царево до Синеморец определено ме направи религиозна, just in case…

Селото е адски спокойно. За щастие, комерсиалната нотка все още се усеща адски слабо – няма капанчета по брега (то всъщност и в Синеморец почти няма – преброих около 10-тина заведения, нито едно от които няма климатик!), няма хиляди накацали хотели на скалите, които да ти загрозяват гледката, няма шумни дискотеки, в които пияни младежи да се забавляват до 8 сутринта. Може да посрещнеш вечерната прохлада спокойно с мента и салатка или с бира и рибка, според настроението.

През деня пък или отпускаш на плажа, или забягваш по изследователски дейности в региона – природата определено предразполага за това. Скали, вълни, рибарски лодки и специфичната за Странджанския край гледка: от една страна морето, а от другата – върхове и гори. Място само за почивка, държане за ръце, дълбоко дишане…

Отседнахме в Casa Domingo – малко семейно хотелче, чиято атмосфера определено струва много повече от 35-те лева за двойна стая. Ако предпочитате контролираните водни условия, тук има басейн, който обаче бързо се пълни с малки деца, които (въздъх!) се учат да плуват учудващо шумно. За сметка на това големият южен плаж Бутамята е само на 10 минути пеша и определено си заслужава. Широката плажна ивица се намира точно до гората, което е прекрасна комбинация. През деня се събират повече хора, но определено не е претъпкано като на други крайбрежни местенца. Следобяд е тихо и спокойно, а водата е топла и чиста. Време за медитация. Само допирът с пясъка е достатъчен, за да те излекува от всички мисли.

Ако обаче наистина искате да видите нещо хубаво, посетете устието на река Велека. Разходката до естуара на реката е близо половин час, но пътят е съвсем равен и спокоен. Още първата гледка е достатъчна, за да ви спре дъхът, затова внимавайте!

Пясъчната коса на реката образува доста широк плаж, от който се възползват съвсем малко хора. За пълен ефект най-добре е да се разходиш на това приказно място привечер. Остават само къмпингарите и рибарите.

Напълно възможно е от тръстиките да се появи някоя сладководна русалка. Виждаш точно къде морето и реката се целуват. Сливането им е хипнотично, поетично. Тишината в началото оглушава и те кара неволно да потърсиш с поглед човека, който е спрял времето във Вселената.

Залязващото слънце жонглира с жълто, оранжево, червено, розово, лилаво.

По залез ти идва да изръкопляскаш.

Още по темата:

1. От Синеморец до Силистар
2. Царево на един дъх
3. Запечатани мигове от едно пътуване
4. София следобед
5. Задар – неочаквана находка в Хърватска

Tags: България, емоции, пътуване, фотография