В Царево сме само за един следобед. Вече няма Синеморец, няма преходи. В скоро бъдеще ни чака само София. И все пак има цели 5 часа, на които да се насладим.

Градът прилича на мегаполис, ако идваш от Синеморец. Има повече от една улица! Дори има и аптеки!!! (Бележка: другия път като тръгнем за Синеморец, да си взема традиционния медицински комплект, аптека има чак в Ахтопол)


Tsarevo Port, originally uploaded by Vassilena.


Threesome, originally uploaded by Vassilena.

Пристанището е малко и хубаво. Точната дума е „пищно” – много лодки на малко пространство. Още от пътя натам през клоните на дърветата изплуват красиви гледки. Синьо и бяло преобладават.


Tsarevo Port, originally uploaded by Vassilena.


In White, originally uploaded by Vassilena.

Морската градина ми напомня за един Бургас по изгрев няколко месеца по рано. Тогава лятото тепърва започваше, сега вече приближава края си – морско-градински кръговрат, един вид. Разбира се, Морската в Царево е по-малка. Хора на разходки, деца, „Мамо, снимай ме!” и машини за пуканки.


Lunapark, originally uploaded by Vassilena.

Стигаме до парапета, от който се вижда цялото Черно море (или поне така ми изглежда) Трудно е да се добереш до перилата заради многото хора, но веднъж застанали там, спираме. Няма как да не се порадваш. Очите се насищат от гледката на вълните. Изключваш едно по едно сетивата и оставяш само слуха, който е калибриран така, че да пропуска само звука на вълните. Друго няма – само ти и вълни. Отпускащо е. Времето е спряло, нямам представа колко минути са минали. Няма и значение.

Още едно кръгче по улиците. Стигаме отново до пристанището, а слънцето точно залязва. Рибари продават миди, пресен улов, а към тях раздават усмивки и мръсни вицове.


Going Nowhere, originally uploaded by Vassilena.


Friends, originally uploaded by Vassilena.

Розовото небе и отпуснатите примижали лодки съставят снимката, която не успях да направя – фотоапаратът угасна. Свършва светлината, свършва ти батерията, свършва и електричеството на настроението ти. На тъмно отиваме да се сбогуваме с морето. Наистина, сбогуването е много нужно. Поздравяваме го по нашия си начин. Горчивината остава, колкото и да я бориш – до следващата среща с морето остава толкова много. Хората живеят от лято до лято, с копнеж по вълните и солени спомени. „До лято, до другото лято”, ако мога да перефразирам Вапцаров. Само да можеше още и още, и още… В ума ми се връща нещо, което четох преди дни: „Попаднеш ли веднъж под очарованието на морето, оставаш завинаги в чудните му мрежи.” Кусто е бил отчайващо прав.

Всеки път в този момент се сещам за тази песен. И въпреки всичко знам, че септември ще бъде прекрасен!


Още по темата:

  1. Синеморец и Велека
  2. Запечатани мигове от едно пътуване
  3. Облачно, с антени
  4. От Синеморец до Силистар
  5. Вечеря за един

Tags: България, емоции, пътуване, фотография