Понякога всичко се случва бързо. За важните неща обаче чакаш дълго. Хубаво кафе на бавен огън, добре узрели ягоди, старо отлежало вино…

Понякога се отказваш от чакането. Скучно е. Разочароващо е. Изисква твърде много енергия, а сякаш няма край и няма надежда за връщане на всичко, което си вложил – емоция, нерви, време, вдишвания и издишвания, толкова много разнищени конци от тъканта на душата ти.

Часовникът ти се присмива ехидно. А ти стоиш.

Околните идват, дочакват своето и си заминават. А ти стоиш.

Снежинките се люлеят любовно и падат замечтано, без да бързат, защото са заедно. А ти стоиш.

Гласове крещят в мозъка ти “Няма да дойде!” А ти – ти все така стоиш с непокътната напук на всичко усмивка.


The Waiting God, originally uploaded by Vassilena.

И най-накрая всичко вложено – емоция, нерви, време, вдишвания и издишвания, толкова много разнищени конци от тъканта на душата ти – се оправдава. Но теб това не те учудва. Ти винаги си го знаел.

Do you believe in what you see? Motionless wheel, nothing is real. Wasting my time in the waiting line. Do you believe in what you see? – Zero 7


Още по темата:

  1. София, моя любов
  2. Истински
  3. Старо

Tags: емоции, фотография