Понякога всичко се случва бързо. За важните неща обаче чакаш дълго. Хубаво кафе на бавен огън, добре узрели ягоди, старо отлежало вино…
Понякога се отказваш от чакането. Скучно е. Разочароващо е. Изисква твърде много енергия, а сякаш няма край и няма надежда за връщане на всичко, което си вложил – емоция, нерви, време, вдишвания и издишвания, толкова много разнищени конци от тъканта на душата ти.
Часовникът ти се присмива ехидно. А ти стоиш.
Околните идват, дочакват своето и си заминават. А ти стоиш.
Снежинките се люлеят любовно и падат замечтано, без да бързат, защото са заедно. А ти стоиш.
Гласове крещят в мозъка ти “Няма да дойде!” А ти – ти все така стоиш с непокътната напук на всичко усмивка.
И най-накрая всичко вложено – емоция, нерви, време, вдишвания и издишвания, толкова много разнищени конци от тъканта на душата ти – се оправдава. Но теб това не те учудва. Ти винаги си го знаел.
Do you believe in what you see? Motionless wheel, nothing is real. Wasting my time in the waiting line. Do you believe in what you see? – Zero 7
Още по темата:
Tags: емоции, фотография






Biser
February 17th, 2010
Толкова обичам да чакам!
Васи
February 17th, 2010
ROFL. Склонна съм да ти повярвам. Май само на някои им се разминава
Bia
February 17th, 2010
Страшно е, когато няма какво да чакаш
Васи
February 17th, 2010
Всъщност, по-важното е да има какво да Очакваш
Хари
February 17th, 2010
А аз те чаках!
Аз те чаках дълго, много дълго
Ти беше с друг уви
А аз чаках дълго
Чаках обещания дори
Чаках вяра, чаках надежда
Всичко беше във фалшиви одежди
Ти забрави миналото
Не помнеше вече коя си
Аз потънах в нищото
Ти погуби любовта си
Сега спирам аз да те чакам
Сега съм сам, без да очаквам
А ти се луташ в мрака сама
И търсиш моята душа
Не, няма пак да се намерим
Няма да бъде както преди
Чуй, сърцето ми крещи
Трябва ли живота си да тровим?
А аз те чаках!
————————–
Написано специално за “Васи ли?!”
Васи
February 17th, 2010
Уау, Хари, страхотично е!
Благодаря и се радвам, че съм те вдъхновила