
Усещането, което изпитваш в чакалнята преди път, е повече от неописуемо. То шества по цялото ти тяло и прелива от върховете на пръстите върху гланцираната хартия на списанието, което разгръщаш разсеяно, докато чакаш. Време е.
Бургас те посреща с хлад и неописуеми гледки. Да се разходиш в Морската в 6 сутринта си е страхотно изживяване въпреки схванатите рамене от спането във влака. Нищо, което една топла прегръдка в студената сутрин да не може да оправи.
От мраморния парапет сякаш може да видиш Безкрая. Страхотно е. А наоколо няма никого и цялата тази красота си е само за теб.
Досега не знаеше, че тук напролет цъфтят дървета с лилави цветове. И тъй като не си специалист-биолог, не те интересува точно какви са. Важното е, че са красиви.
Пътуването до Созопол отнема по-малко от час. А идеята да отидеш в Созопол в началото на май е най-умното нещо, което може да ти хрумне. Това вече не е непредсказуемия и все още дъждовен април. Не е и края на май, когато всички се втурват към първата прегръдка с вълните. Сега е тихо и спокойно. Разхождаш се по плажа, а той е пуст. Отиваш на скалите, а на тях няма никой друг. Разхождаш се по улиците, а срещаш само няколко човека по целия път. Най-много някоя минаваща кола да наруши илюзията за пълна липса на човешко присъствие.
Дори лодките още спят и не им се излиза в хладната вода. Не ги виниш – на 16 градуса и на теб ти стига смелост само да потопиш ходила и да постоиш така 1-2 минути. Просто за ритуала.
Но пък морето вече е живо. То те приветства за добре дошъл и ти шепне тайни морски истории. Само за теб са – нали на пустия плаж няма кой друг да ги чуе.
За сметка на студената вода сушата вече е топла и уханна. Цветовете могат да накарат очите ти да затанцуват – от едното на другото дърво, на малкия храст, плъзгайки се по алеите и пейките.
Стигаш до пристанището. Любимо. Мирише на път и тайни копнежи. Лодките игриво подскачат и вече не могат да се удържат. Но сега е късно – идва залез. Време им е да поспят. Морето ги люлее в приспивна песен. После ги оставя спокойни да си починат до сутринта. Тогава е време за нови приключения.
Целият този простор те обгръща нежно. Душата ти полита с чайките. Буреносното небе не я плаши – какво пък, животът трябва да бъде низ от приключения, нали?
Кацаш тук, кацаш там, а неусетно отново е вечер. Тишината звънти и танцува. Покрила е като пелена всичко. Само стъпки отекват по паветата и подскачат от стените на къщите. Пусто е. Прекрасно е.
Бургас те посреща с дъжд. Проливен и мокрещ до кости. Пак е красиво. Може би още повече, именно заради дъжда. Морската шир няма край. На познатия мраморен парапет този път със сигурност виждаш ръба на света. Покрит е с млечна пелена. Там някъде изпадат корабите на непредпазливите моряци.
А колелата на влака отново ти пеят. Весело пеят, не мислиш ли? Да, защото скоро пак ще си при твоето море и твоите скали и твоя плаж. Ще има още такива топлещи мигове, които зареждат по-силно от всичко. И пак ще има дъждовни утрини на кея. А сега – сега може да видиш и красотата на синьото небе, кацнало на върха на планината.
Дъгата е като обърната усмивка. Накланяш глава и също й се усмихваш – така може би по-лесно ще те разбере.
Гари. Път. Сън или реалност? Скоро ще си вкъщи. Но за разлика от обикновено, този път това не те натъжава. Няма и следа от онзи специфичен сорт депресия, която е характерна за края на пътя. Защото този път властва убедеността, че ще има “Пак”.
Залез. Влизате в София. А в таксито по път за вкъщи, сякаш по поръчка, познат глас пее “I’ve had the time of my life… No, I never felt like this before…”
Всички снимки са мои и съвсем пресни. Ако са ви харесали, може да видите още във Flickr.
Още по темата:






























Събина
May 11th, 2010
Васи, уникално красиви са!!! Бравоо!
Васи
May 11th, 2010
Благодаря! Вдъхновено ми беше
Ели Симеонова
May 12th, 2010
Страхотно е!
Аз, както обичам Созопол и, най-вече, морето, тои текст ми подейства изключително..хм… вълшебно!
gudata
May 11th, 2010
Хубави снимки.
Марина
May 11th, 2010
Леле, Purple Rain ще ми остане завинаги в паметта
Много мил и хубав и спокоен разказ.
Благодаря
пламен
May 11th, 2010
Мда, със сигурност по-доброто време да посетиш онзи край на България..
Иван
May 11th, 2010
Хубаво това Черноморие, ей! Че ми и залипсва сега
Васи
May 11th, 2010
Между другото, в Бургас си мислех за теб и за Събина постоянно
А, пихме и Бургаско!
Диана
May 11th, 2010
Oх!
Васи
May 11th, 2010
Не охкай, имаш специална многовековна мидичка
Петър
May 11th, 2010
чудесии…. предпоследната снимка на този страхотен типаж сякаш я имам същата, от друг ъгъл
)
Васи
May 11th, 2010
Хаха, а аз даже не помня на коя гара е
nela
May 11th, 2010
Лилавите дървета са рожкови и са едно от най-красивите неща през май
El
May 11th, 2010
В Бургас имаме и сини дървета. Мутирали са най-вероятно от изпаренията на Лукойл. Само, че бързо им падат цветовете…
Но наистина е красиво!
Много хубави снимки.
Rene
May 12th, 2010
Дърветата се наричат Див Рожков. Лилави са. Синеят за някого в някои много малки часове от деня
Цветът е направо върху стеблото, сякаш няма вейки и клонки. Голяма красота!
Maggie
May 11th, 2010
Благодаря ти за снимките, събудиха такава носталгия в мене… Ех, морето… Чак през август, живот и здраве, ще го видя отново… =)
Майк Рам
May 11th, 2010
Васи, страхотен разказ и невероятно красиви снимки! Мога ли да използвам някои от тях в своя блог срещу цитиране и линкване?
Васи
May 11th, 2010
Здрасти, Майк!
Радвам се, че снимките са ти харесали. Всички мои снимки във Flickr са регистрирани под Creative Commons, така че може свободно да ползваш, каквото си харесаш – стига да има позоваване, което съм сигурна, че ти ще спазиш
Пламен Петров - Пламски
May 11th, 2010
Снимките са уникални! С каква камера са правени?
Васи
May 11th, 2010
Nikon D60. Ползвам китовия обектив 18-55mm с VR, както и 55-200mm пак с VR.
Silvy
May 11th, 2010
Защо ли ми звучи малко тъжно?! … и все пак много красиво!
Много ми хареса! Може би защото преживях почти същото през изминалите дни.. не знам.
Страхотно описано. Браво, Васи!
Васи
May 13th, 2010
Не е тъжно, Силви, напротив. Просто е спокойно и мечтателно – точно като поуспокоената вода
Silvy
May 11th, 2010
Аааа пропуснах.. и снимките са страшни!
badmin
May 11th, 2010
Svejo: Браво, много е яко
Edna
May 11th, 2010
Svejo: Благодаря ти!!!! В началото на април също си струваше същият път (thumb up)
Стан
May 11th, 2010
Може да звучи изтъркано, но нека и аз да си кажа – страхотни снимки
Васи
May 13th, 2010
Може да звучи изтъркано, но благодаря!
badmin
May 11th, 2010
Svejo: (beer) (beer) (beer)
Mitko
May 12th, 2010
Yes!!!
Нина Симеонова
May 12th, 2010
Много описателно и страхотни снимки. Удоволствие бе да ви чета.
Val
May 12th, 2010
Добър пост
Не ме учудва качеството на Nikon D60
Васи
May 13th, 2010
Благодаря на всички за позитивните оценки. Но най-много се радвам, че съм ви доставила удоволствие!
Ненко Иванов
May 14th, 2010
Чак сега ти видях този пост и снимки
Напомни ми за едно лудо пътуване до Созопол от преди… боже 9 години
А в ден като днешния маи имах нужда от нещо позитивно!