Силно се надявам, че почти в средата на 2016 година (добре де, на 35% от нея) вече не е нужно да си говорим подробно за разликата между PR и връзка с медиите. Но тъй като PR бавно се превръща в забравена професия, изместена от диджитал стратезите 🙂 добре е да си напомняме, всъщност, за какво сме се събрали в комуникационния бранш.
Тъй като съм си PR момиче по призвание, мисля да започна с класиката – а именно какво е PR според Cutlip, Center & Bloom:
Public relations е мениджърска функция, която идентифицира, установява и поддържа взаимно изгодни взаимоотношения между организацията и различните публики, чиито успех или провал зависи от тях.
Забелязвате ли значителната разлика: говори се за взаимоотношения, а не за медийно отразяване. Наблюденията ми сочат, че често този елемент се пропуска от PR-клиентите, а може би някои PR колеги не се стремят или не могат убедително да комуникират разликата между двете.
PR не е същият, като преди, но не умира – просто сменя кожата си, като се пренася в дигиталната среда. Вместо за място в праймтайм се бори за вайръл, но си е същият. Начин да създадете взаимоотношения с публиката. За щастие, в дигиталната среда начините да стигнете до тази аудитория са на практика неограничени. И именно затова работата на PR-ите става по-трудна – вече не може да разчитате на водещото токшоу, а трябва да си имате вземане-даване с инфлуенсъри, влогъри и подкастъри.
Най-добрият PR модел
Тримата господа, които цитирах в началото на този пост, поставят основите, но има една дама, чиято фирма го разгръща в дигиталната среда – Gini Dietrich първа заговори за PESO модела.
Абревиатурата е съставена от четирите стихии, които PR трябва да владее:
- Paid media – традиционната реклама и всички разновидности на подхода „плащам, за да ме покажете на вашата аудитория“, от цяла страница в „Блясък“ до Sponosored Tweet. Скъпо, но сигурно, поне ако нацелите таргетирането.
- Earned media – онази традиционна форма на PR, която можете да обясните дори на баба ми. Днес се променя значително, защото ключът вече не е непремено дописка в „24 часа“, а може да е нишов блогър със специализиран сайт за дървени гребени за мустаци.
- Owned media – всеки канал, който управлявате сами, от Facebook страница през подкасти и всякакви форми на контент маркетинг.
- Shared media – там, където се случва магията. Тогава, когато съдържанието ви е достатъчно интересно, за да могат потребителите да искат да го споделят сами.
Освен четирите основни сфери, любопитно е да погледнем и какво се случва в пресечните точки на всяка от тях – например, спонсорирано съдържание и native advertising, които са една от новите надежди в борбата на марките с ad blocker-ите. Въобще, много може да се говори за тази графика, а това сочи само едно – че, наистина, PR е много повече от връзка с медиите.
Бонус: ако искате да използвате PESO модела пред своите клиенти, можете да разчитате и на интерактивен анимиран вариант.
PR специалисти и дигитални специалисти
Със сигурност PR специалистите имат достатъчно познания и необходимия опит, за да движат всички елементи от PESO модела. Но понякога нагласата куца и това е видимо дори от позицията ми на блогър. Ежедневно получавам стандартни прессъобщения, заливащи мен и още поне 300 email адреса в нечия листа. Благодаря, но е добре да имате предвид, че блогърите не страдат от необходимост да запълват страници и по-скоро не биха пуснали пост, отколкото да пишат за нещо, което не ги касае лично. Има агенции, които го разбират и такива, които просто не схващат разликата. Гадая дали пращат прес съобщения и на Twitter акаунти…
Затова смятам, че PR агенциите могат да спечелят доверието на клиента при две условия: да се държат достатъчно като дигитални агенции, т.е. да знаят как да подходят лично и с интерес към лидерите на мнение онлайн; но и да се държат достатъчно като PR агенции, т.е. да се фокусират не единствено върху измерими резултати, а и върху изграждането на връзка с важни публики.
___
снимка: pexels
Вашият коментар