Въпреки че вече не поддържам активно блога тук, реших да дам място в него на една близка приятелка – Татяна Ремова. Таня е от Словакия, но никога не бихте предположили, ако я чуете колко добре говори български.
Преди около година тя успя да направи истински подвиг – накара всички в екипа на Enhancv да започнат да рециклират. Днес навсякъде в офиса имаме симпатични жълти и зелени кошове и всеки знае много повече за смисъла и ползата от рециклирането. Затова ви оставям тя сама да разкаже малко повече за борбата с отпадъците и да сподели своите впечатления от скорошното й посещение в Екопак.
Много време се чудих как да започна тази статия. Просто защото се смятам за позитивен човек, но ако трябва да говоря за проблемите свързани с отпадъци, ставам тъжна, понякога и агресивна (хаха). Специално когато чета, че ние живеем на “пластмасовата планета” или колко костенурки или китове починаха заради пластмаса в океаните. Починаха заради нас.
Много пъти съм чувала някой да каже: “един човек няма да направи разлика”. Аз лично вярвам, че може. Защото само един човек е нужен да мотивира останалите, и така се правят промени.
Така и колегите в Енхенсив ме познават. След като въведох с помощта на други колеги рециклирането в офиса, направих презентация “Защо трябва да рециклираме.” Тогава все още имаше няколко от тях, които не вярваха, че Екопак си вършат работата както трябва.
Тогава им казах, че ще им го докажа един ден, но още не знаех че ще бъде с тяхната помощ. На рождения ми ден, те ми подариха обиколка из Екопак! #ПоПътяНаОтпадъците сама се уверих, че заводите за рециклиране в България работят.
Хора, в България се рециклира!
Време е да спрем да намираме оправдания да не рециклираме, и наистина да започнем. Рециклирането изисква малко повече старание, но си заслужава.
Прекрасната природа в България го заслужава.
Преди всичко, ще ви кажа малко за мен 🙂
Точно преди две години дойдох да живея в България. Оригинално съм от Словакия. (извинявам се за грешките в този пост предварително!) Преди да дойда тук живеех в Англия, и то дълги 6 години.
Първия път, когато се замислих за отпадъците, бях на 7 години. Връщайки се от магазина с по-голямата ми сестра, аз изхвърлих опаковка от дъвка на земята. Просто защото нямаше кошче наблизо. Сестра ми ме спря и ми каза, че никога повече не трябва да го правя, защото вреди на природата и е гадно. И защото винаги съм смятала сестра ми като добър пример, засрамих се и от тогава боклучета събирах в джоба си, ако нямаше кошче.
С рециклирането се запознах чак в Англия. С времето, Словакия започна да рециклира и днес с голяма гордост мога да кажа, че и Баба ми на 80 рециклира, майка ми рециклира, дори хората по селата го правят. Ако баба ми на 80 разбира, че трябва да се рециклира, вярвам, че и други хора ще го разберат.
Какво е рециклиране и защо трябва да се прави
С две думи рециклиране означава преработване на изхвърлени отпадъци на нови опаковки и материали. Рециклиране е също четвъртата от петте стъпки на начина на живот с нулев отпадък. (Всичките са: откажи, намали, преизползвай, рециклирай, и остави да изгние)
В България материали, които могат да се рециклират са пластмаса, метал, хартия, и стъкло. Важно е да се каже, че само стъклото е материя, която може да се рециклира безкрайно. Другите само няколко пъти. Заради това е важно да се опитваме да използваме колкото може по-малко другите, специално пластмасата.
Знаехте ли, че един Българин прави около 500кг боклук на година? Това означава, че цялата страна събира около 3.5мил тона отпадъци на година.
Брутално.
От целия този боклук, по-малко от 10% се рециклира у нас. (За сравнение, в Германия рециклират около 70% от боклука си)
Една от големите причини да започнем да рециклираме (и то вчера ако може!) е Китай. Досега в Европа (включително и България) се смятахме за “зелен”. И то защото изпращахме милиони тонове отпадъчни хартия, пластмаса и текстил в Китай. В края на 2017 обаче, те сложиха край на този кошмар и не искат боклука ни повече. И това означава, че всяка държава в Европа ще има милион тонове повече боклук за складиране всяка година. Ако само 10% от този боклук ще се рециклира, скоро това което виждате на видеото ще бъде до блока ви. (Радвайте се, че не усещате как мирише.)
Та, какво може да се рециклира в България?
Отговора на този въпрос е малко по-сложен отколкото ми се иска, специално ако все още не рециклирате вкъщи. Но ще се опитам да ви разкажа най-важните неща които научих от хората в Екопак. С тях ще ви е много по лесно.
Когато си купуваме продуктите в опаковки, вече сме платили за тяхното рециклиране. Това означава, че Екопак и други фирми, които рециклират в България, получават пари от фирмите, продаващи продукти на нас. Значи ако не рециклираме, все пак даваме пари на Екопак и други без нищо. Така че, нека да си хвърляме парите в правилните кофи 🙂
Пластмаса
Когато живеех в Англия, позволена пластмаса за рециклиране бяха само пластмасовите бутилки. Но Екопак рециклират не само това, а и опаковки от много неща. Най-лесно е да гледате отзад на опаковката, където има знак подобен на този:
Много пъти има номера 1-7 в тези кръгчета, които означават какъв вид пластмаса има в дадена опаковка. Ако опаковката има този знак, може да се рециклира – лесна работа 🙂
На снимката можете да видите сортирани пластмасови бутилки от жълтата кофа. Този сортиран отпадък се продава като суровина.
Важно:
Миризмата в този завод беше ужасна. Заради това най-добре е да изплакнете всяка опаковка преди да я изхвърлите. Примерно, кофички от кисело мляко, или опаковка от сирене. Просто ги сложете за две три секунди под течаща вода и готово.
Като цяло, в този завод пластмаса, метал, и хартия влизат заедно, но колите оставят отпадъците от сините и жълтите кофи на различни места в една огромна зала. От там вече боклукът минава през ръцете на обучени хора, които допълнително го разделят ръчно. Много често хората смесват пластмаса с хартия или други материали, така че ръчната работа е задължителна стъпка от процеса.
На снимката виждате хартия, която се намираше в жълтата кофа и беше отделена ръчно.
Метал
В жълтата кофа се изхвърлят и метални опаковки – заедно с пластмасата. Това са примерно кенчета от бира и други напитки, или консерви. Алуминий също се изхвърля там.
В този завод видях, че хората изхвърлят абсолютно всякакви неща в кофите на Екопак. Това прави всичко по-трудно и миризливо.
В жълтата кофа можете да хвърляте:
- пластмасови бутилки и капачки
- опаковки със знак за рециклиране
- торбички и Фолио
- туби и шишета от козметика, санитарни продукти, и препарати за пране
- пластмасови чаши и тарелки, почистени от остатъците от храна
- палета и каси
- метални капачки от буркани и бутилки
- кенчета от бира, други напитки, и консерви
В жълтата кофа няма смисъл да хвърляте (т.е. по-добре да не използвате):
- пластмасови сламки
- клечки за уши
- повечето видове четки за зъби
Хартия
Синята кофа събира хартия. Тук можете да изхвърляте всички опаковки от хартия, вестници и списания, пликове, кутии или други картонени неща.
Интересно беше, че кутиите за прясно мляко или натурален сок са направени от хартия, пластмаса, и алуминий. Въпреки това, може спокойно да ги изхвърлите в синята кофа. В Екопак ги разделят на отделно място и после ги извозват към Румъния, където има завод за рециклиране на тези “Tetra Pak” опаковки. В България няма такъв все още.
Пак е важно да излеете всичко останало от кутията, и да я изплакнете с малко вода.
Не забравяйте, че кърпичките, салфетките, тоалетната хартия и кухненско руло не се рециклират. Те са направени от целулоза, не хартия. Това означава, че се разграждат по-бързо.
За жалост мокрите кърпички не се рециклират, дори не се разлагат в земята!!! Това е защото те са направени от целулоза, хартия, текстил, и много малки частици пластмаса, която не може да се рециклира, не може да изчезне. Освен ако не е в океана, където някое животно ще я изяде. Ако имате възможност, спрете с мокрите кърпички днес.
В синята кофа можете да хвърляте:
- вестници и списания;
- празни кутии от сокове и мляко;
- кашони и други хартиени и картонени опаковки;
- картонени кутии от сладки, бонбони, яйца, обувки и др.;
- хартиени торбички, пликове и чували
Стъклото
Заводът за стъклото беше най-впечатляващият, не миришеше и беше управляван от само петима души!! Екопак ни казаха, че този завод е един от най-модерните на балканите. Той работи денонощно и може сам да отстранява различни боклучета, които за жалост често се намират в зелените кофи.
В завода се намират въздушни турбини, които буквално издухват леки боклуци от стъклото, например кърпички или хартиени етикети. Също има магнити, които задържат метални капачки и други предмети от стъклото. Има и камери, които могат да разпознаят боклучета като малки камъни. Беше мега впечатляващо.
Бързи съвети
- Ако не сте сигурни дали нещо може да се рециклира или не, по добре го сложете в кофата за рециклиране. В Екопак има обучени хора, които преглеждат целия боклук, разделят го, правят бали от него, и го закарват на правилното място.
- Ако няма кофи от Екопак на улицата ви, обадете се на общината, не Екопак.
- Ако кофите са обърнати или има друг проблем с тях, обадете се на Екопак.
- Нещата които не могат да се рециклират обаче са били намерени в една от кофите, Екопак ги праща към местата за изгоряване
Инвестицията в рециклиране (не само на пластмаса) за мен е една от най-добрата която може да направи всяка община. може би закъсняхме доста със заводите за рециклиране. Но важното е, че в последните години започна да се правят все повече неща за решаване на този глобален проблем.
Има много пари в рециклирането и сходни бизнеси, само не знам, кога хората ще проумеят, че трябва отпадъците да се събират разделно?
Според мен още от най-ранна възраст трябва да се изучава за правилното рециклиране! Поздравление за статията
В последните години се направи много за рециклирането, но все още остава път който трябва да се извърви 🙂
Благодаря за чудесната статия. Дано стигне до повече хора!
Много полезна статия, oпределено научих нови неща. 🙂
Много полезна статия! Рециклирам от две години, но честно казано имах съмнения дали изобщо се рециклира, все пак сме в България!
Дрехите също са един от основните замърсители. Даже ако не се лъжа са на второ място след петрола. Причините са няколко: по-бавното разграждане на тъканите и огромното количество вода, което е нужно при създаването на памучната тъкан. Вече някои от големите вериги започнаха разделно събиране, но определено има доста потенциал и в този бранш. Трябва да правим разлика между боклук и отпадък, за да може да задвижим кръговата икономика. Това е бъдещето! Иначе страхотна статия, поздравления!
За да се рециклира, също се използват ресурси – вода, ток, работна ръка… Аз се старая да купувам колкото може по-малко неща в опаковка – например, опаковката от паста за зъби изхвърляме в момента, в който се прибираме вкъщи. Същото е и с опаковката на тоалетния сапун. И с още много-много други неща… Затова съм привърженик на СИПарството