С лъжици за Рила и Иракли

Преди две години на протест за Странджа писах за Радко. Днес пък любимият ми момент от протеста за запазването на Рила и Иракли друга случка ми усмихна деня: младо момиче с тениска с номер 12 подава на една баба листовка, а бабата я взима, стиска топло ръцете на момичето и казва „Браво!“. Е, хубаво беше. И браво. Браво на тези, които дойдоха въпреки дъжда – все пак времето беше на наша страна и после стана слънчево. Браво на майките с децата. Браво на хората с плакатите, на хората с тарамбуките, на хората с лъжиците и тенджерите и на тези, които си изкрещяха белите дробове с „Искаме природа, не искаме бетон.“ Дано само най-накрая имаме резултат.

Не мога да не споделя още две неща: Оказа се, че и господата Органи се интересуват от зелената идея. Много добре, господа полицаи – образовайте се! Другия път вместо да ни пазите, може да се присъедините.

Страшно ме отврати цялата пропагандна каскада на НДСВ. Докато протестиращите се събираха на пилоните пред НДК, пристигна кандидат-депутатът Пламен Константинов и започна да раздава автографи, много от които върху жълти брандирани тениски, раздадени от промоутърите. Браво бе! Вярно, че по време на избори всичко минава, но да се опиташ да набираш публичност на гърба на друго събитие е грешно, противоречи на всякакви етични норми, а и не ти носи позитиви в очите на присъстващите. Какво очаквахте, да облечем жълти тениски и да тръгнем с тях ли?! За щастие, повечето присъстващи се интересуваха от хората с тъпаните, а не от високия бял рицар с химикалката за автографи.

А ето и малко снимки:

Тук обаче има по-хубави 🙂
Сега нямам сили да прегледам другите пишещи, но още утре ще преровя блоговете и ще линк-на. Беше хубав ден, дано утре е още по-хубав.