– 450 страници по „Управление на маркетинга“ (първите 450 страници от приятната тухличка на Котлър ги минах в средата на април за полу-семестриалния тест)
– 100 страници „Международен маркетинг“ и то само защото лекторът се смили над нас и ни даде само обобщението на иначе 600-страничния учебник
– около 250 страници по „Междукултурен маркетинг“ (да, още един вид), защото първата половина на учебника (още 250 страници) също беше изядена през април
Като се замисля, този обем литература се равнява средно на необходимия материал за първите три години от следването ми във ФЖМК. Тук не включвам другите задачки, които сме разработвали като например 3 сериозни изследвания по Управление на маркетинга, един обемен доклад за износ на стоки, презентации и вече-не-знам-колко case studies общо взето всяка седмица. Eдно примерче от учебните ми задачки – проучване на глобалната кампания на Bacardi Breezer:
A eто и какво казва Сет Годин по темата (относно използването на учебници по маркетинг, които в бързо развиващата се съвременна маркетингова среда са остарели още при издаването си): „Any professor of intro marketing who is assigning a basic old-school textbook is guilty of theft or laziness.“ А пък ние в СУ учим Компютърно опосредствена комуникация с химикалки и листове…
А маркетинга от стари пожълтели листове, напечатани на пишеща машина… и диктувани от преподавателя лекции(оставам анонимен, защото още не ми е минал изпита по този предмет :D)
Разликата е доста ясно отличима, дори и без да имам опит навън. Просто имам чувството, че в университета сме на курс за назаднали, които връщат назад във времето и им дават по лъжичка знание за миналото с по едно успокоително. Подобно темпо е меко казано обида за интелектуалните ни способности.
За целия шести семестър се размърдах да уча сериозно само по "Графичен дизайн". Причината е самата дисциплина, както и преподаването, което най-сетне е в съвремието.