България

В архива са останали малко снимки, които искам да ви покажа, но няма смисъл да ги отделям в самостоятелни постове. Затова – ето 2 места в различни краища на България, които трябва да видите. Дяволското гърло Имам усещането, че детството ми е съкратено, защото като малка съм пропуснала всички „задължителни“ екскурзии и зелени училища, на […]

Орлово око – прекрасно място до Триград, на което се стига с много кал, смях и почти вечни мигове, в които си отлепен от седалката на отворения офроуд джип. Валя, светна, задуха, облаците от ниското се вдигнаха като на компютърна симулация и закриха цялата гледка.

От каменната змейска глава водата тече с различна сила в различни моменти – поверието гласи, че водата спира, когато до извора се приближи лош човек, грешник. Явно нашата група е достатъчно приемлива, защото за 20-те минути, които прекарахме там, водата не спря. Всъщност, научното обяснение отдава това поведение на факта, че в кухините на карстовия извор има „джобове“, които събират водата.

Преди няколко седмици тръгнахме към Лозенската екопътека. Началният план беше да отидем да разгледаме язовира на Пасарел и евентуално да се пуснем по част от маршрута на пътеката, която се простира между Пасарел и Лозен. Но от достоверен източник разбрахме, че най-красивото място в района е Лозенският манастир, затова и решихме да го видим. Оставихме колата до центъра на БЧК в края на Лозен и тръгнахме нагоре.

Известно време вървите през поле, после започва едно спускане, в началото на което има много приятна гледка към долината на река Нишава – ако сте късметлии, може да видите някой минаващ през ждрелото влак. После се спускате надолу и след известно време виждате бялата постройка, кацнала на планинския склон – това е църквата „Успение Богородично“ към Разбоишкия манастир. Ходенето от селото до крайната цел ни отне около час и малко.

Ще видите всичко, което може да ви предложи Искърското дефиле: прохладни закътани пътечки в гората, огромни дървета, древен мъх, ръбати чукари, отвесни скали, спиращи дъха гледки. А ако отидете напролет, може и да се полюбувате на водопада Скакля, който се пада удобно точно по средата на пътя нагоре.

Похвалих се надълго и нашироко, че тази година ми се събраха цели 9 дни море – лукс, който не съм си позволявала от 2010 година насам. И няма по-голямо удоволствие от това дните да започнат да се сливат, а вълните да са фонът на всеки ден. Нямам истории от барове – имам разходки по залез, […]