България

В събота се случи един идеален повод за кратък road-trip до Пловдив: започва One Design Week, а от фондация Пловдив 2019 ни поканиха да се разходим из фестивала и да си поговорим повече за култура.
В Пловдив времето беше като по поръчка, имахме възможност да разгледаме доста от района на Капана и няколко от изложбите на фестивала.

Да насочиш внимание, да посочиш детайл, да поведеш някого за ръка по твоя си пътека. Изпълва те с чувство за сила. Да си припомниш това усещане е приятно. Май предстои нов период за фото-разходки.

За празниците отидохме до Велико Търново – градът ми става все по-любим с всяко ходене. И какво да не му харесваш – стари улици, млади хора, туристи, та и ние с тях. Бяхме си намерили сладка къща за гости в стария град и обикалянето се случваше основно пеша. Излизаш от входа и с две крачки си на Самоводската чаршия, на 10 минути е Царевец. Как да не ти се разхожда постоянно?

Всяка година я преоткривам. Всяка година по същото време, както се пееше – само че не винаги е по същото време. Понякога е есенна и спокойна, друг път е пролетна и жизнена, но почти винаги е росна и току-що окъпана в дъжд.

Досега съм ходила във Велико Търново само веднъж, по работа. След един уикенд и с подходящия водач обаче всичко е по-различно. Градът, както и преди, ми изглежда прекрасен. Но вече знаеш в кои улички е най-забавно да се играе и в камбанариите на кои църкви може да се влиза – е, ако си на около 10, но и това е полезно, нали?