„Антигона“ е история за противопоставянето и непротивопоставянето. На сцената разцъфват два противоположни персонажа. От едната страна на сюжетната везна стои Антигона – готова да брани свободата си на всяка цена, дори когато действието й няма да доведе до нищо значимо. Желанието й да погребе своя брат започва от „Така е правилно“ и стига до „Така съм решила“. Тя едновременно изглежда убедена в своята правота, но и напомня за дете, което се бунтува заради самия бунт.
