Блог за маркетинг, PR, технологии и всичко останало
Представете си свят, в който сте достигнали дебрите на себепознанието. Чудесно познавате и разбирате вкусовете си и взимате информирани решения на тяхна база. Освен това знаете с пълна точност какъв ефект ще имат различни ситуации и изживявания – можете да търсите конкретни неща, които да ви донесат желаното настроение и емоция. Как ви звучи?
Експериментът е съвсем нов, но се оказва, че да свържеш устройството със задачата му те поставя в много различно настроение при ползването му. Когато съм на компютър, знам, че е време за продуктивност и вършене на задачи, а когато се занимавам с таблета, имам пълно усещане за почивка – а допълнително, мога да се зачета в по-сериозни материали, без да се разсейвам с всевъзможни нотификации.
Говорим си с познати за тренировки и ползата от тях. Повечето си мислят за тренировките като за трансакционна активност: „Сега ще инвестирам няколко часа време и пот, пък кантарът ще показва по-малко.“ За мен тренировките са нещо различно – те обуславят определено мислене. Готовност да се напънеш една идея повече. Смес от мъка, амбиция, болка и кеф от „Хайде още една серия!“ Желание да се движиш повече, просто защото на мускулите ти им е по-добре така, пристрастили са се.
Все по-често ми се случва да си говоря с хора за баланса между работа и свободно време. Съзнателно или не, обградила съм се предимно от кариеристи, готови да crunch-ват, защото са в кампания, защото новият продукт трябва да излезе веднага, защото е Коледа. И тук не говоря за хора мотивирани от някакви материални облаги или мокри сънища за въздигане в корпоративната йерархия – става дума за хора, които просто ги кефи това, което правят.
Медитирам всяка сутрин, като 10 минути guided meditation (т.е. практика, в която глас те напътства какво да правиш) се вписаха лесно в двучасовия диапазон на сутрешната ми подготовка за работа. Не беше титанично трудно да привикна с упражнението всеки ден, освен през някои уикенди. Там предизвикателството беше в това да намеря подходящото време за медитацията – предпочитам да го правя на спокойствие, докато няма никой около мен, а по-късното ставане в събота и неделя ме “ограбва” от това време сутрин.
Преподаването определено е най-голямото предизвикателство, което съм срещала досега. Да систематизираш знанията си по дадена тема, практиката, експериментите. Да ги обособиш в пълна и логически последователна програма. Да пребориш усещането, че тези неща всеки ги знае и няма нужда да обясняваш в детайли – винаги има нужда.
Едно от основните ми подобренияот изминалата година на тема “продуктивност” е поставянето на цели. Да, почти винаги сме принудени да си поставяме работни цели, но обикновено те са далеч от оптималното. А забравяме да си поставим и по-важните – лични цели. Това, всъщност, е най-бързият начин да изпуснете важните неща, да се оставите на течението и да изгубите контрол.