лично

В рамките на само една година смених 2 работи и 3 апартамента. Взех си 1 нов фотоапарат, 1 телефон и 1 лаптоп. Прочетох 30 книги, повечето интересни. Започнах да водя първия си курс в университет. Ходих до Амстердам, ходих на море, ходих на училище (онлайн), ходих на събития за маркетинг (на живо). Организирах събития за наука (за щастие, на живо). Написах 65 поста в блога (1.25/седмица, статистиката не лъже) и 19 поста в други сайтове. Готвих повече от всяка предна година, с изключение на тази в Холандия. Излизах с повече хора поне откакто бях в Холандия.

Напоследък рядко ми се отдава възможността да имам изцяло мои си уикенди, но тези три дни са отредени за почивка. Затова използвам момента да напиша нещо смислено тук и дa споделя няколко много любими трика за по-ефективна почивка, когато ви се намира време.

Преди години винаги ми е изглеждало странно да си седя вкъщи по празниците – в крайна сметка, това свободно време трябва да се уплътни с малко приятели, музика, коктейли и т.н. Сега обаче напълно разбирам мама, която толкова обича да прекарва празниците вкъщи, без нищо за правене. Може и да е генетично, може да е и до фаза, но констатирам, че съм станала домошар.

Ден, в който има време за всичко. И за дълго-предълго мляко с нес – каквото не бях пила от преди да имам кафемашина и което ме върна в едни далечни холандски сутрини. И за книга, и за почистване на десктопа. И за бира с приятели.

Аз НЕ съм специалист по литература, НЕ съм запозната надълго и нашироко с всички промени в образователната система, а също НЕ съм сравнявала световни учебни практики. Тук изразявам мнението си на човек, който чете по 30-тина книги годишно, без да броим списания и интернет-материали. Също, изразявам мнението на човек, който е минал през онази радост, наречена „подготовка за кандидат-студентски изпити по литература“, при която се налага за няколко месеца да минеш от есета по 3-4 страници на такива по 18 страници. Накратко, имам сериозен поглед върху това, което се е учило, било то и до 2006 година.

Истината е, че вече почти не мога да си представя почивка за повече от половин ден, без да се заровя в нещо, свързано с работа. И преди да прецените, че в този пост само ще се хваля със своя работохолизъм – наблюдавам сходна тенденция при доста познати. Това са хората, които вече нямат „работен и личен телефон“, не е проблем да си уредите среща в събота или да се видите, за да обсъдите нов проект, на питие в клуб вечер.

Нищо никога не е подредено. Животът ти не е праволинеен, котката не е послушна, бойлерът понякога загрява по-бавно. Междувременно, нямаш идея какво се случва около теб или вътре в теб. Нищо никога не е подредено.