любов

Прайдът не е all about хора да „си показват сексуалността на публични места“ и „да парадират“ с това, че са гей. Съжалявам, че ще ви разочаровам, но на жълтите павета нямаше нищо по-скандално от две gothic момичета, които се държаха за ръце. Прайдът е all about човешки права, които все още са по-прави за едни и по-криви за други.

Много отдавна сме свикнали да мислим за любов без особени ограничения. Днес няма значение какво е социалното положение, наследството, годините, етносът, формата или цветът на кожата на моя човек. Не мисля, че има случай, в който някой да ми е казал “Не може да го обичаш” и да съм се почувствала задължена да слушам. За много хора обаче това или пък постоянното криене са ежедневие. Защото може и да мислим за любовта без ограничения, но това важи само за стандарта между мъж и жена. А това е особено тъжно, защото любовта е красива под всяка форма.

On s’est aime comme on se quitte – обичахме се както се разделяме. Тоест бързо, силно, отведнъж. До мен седи чаша с вече започнато червено вино, а листът е толкова бял и подканващ…

Светлината. Гонеше я като нощна пеперуда – където имаше светлина, там беше и тя. Обичаше да я посреща сутрин рано на поляните, да я дебне дяволито от балкона на старата панелка. Посрещаше я с усмивка, прошепваше й едно тихо „Добро утро“ и я оставяше да се разлее по кожата й, да я близне по обицата на лявото ухо, да се оплете в косата й и да се сгуши на рамото, мъркаща и уморена от играта. Имаха негласно споразумение да се виждат веднъж седмично и да си разказват истории. Светлината разказваше за пътя си, за срещите с хора, места, целувки, прегръдки, живот, смърт, сълзи, раздели…

„Кога ще си празнувате годишнината?“ Този въпрос може да хвърли в дълбок размисъл дори и най-организираните и паметливи хора. Ако сте женени, това доста улеснява нещата – когато първо сте вдигали наздравиците, тогава ще ги вдигате пак. Ако обаче сте стандартен съвременен „it’s complicated“ обвързан човек, може и да ви е много по-трудно.

Не се шашкайте от заглавието, ще ви стане ясно за какво иде реч след малко. Да направим първо една проста калкулация. Spoiler alert: резултатът сигурно няма да ви хареса. Сега направете една груба сметка по колко време работите на ден. Не говоря само за часовете в офиса, а за цялото време, в което мозъкът ви си седи на въображаемото бюро. Да, сънуването на работни сценарии също се брои. Е, какво излезе? Помислете и колко време отделяте за приятели, семейство и специалното другарче? Мдам, така си и мислех.

Беше късно, но кафето винаги е добра идея. Остави чашата на бюрото и хвърли един дълъг изпитателен поглед на монитора. Той дори от учтивост не се постара да премигне. Поради неопределена причина това я вбеси. Таблици. Мразеше таблици. Те винаги изглеждаха така, сякаш ей-сега ще те прецакат, без да усетиш. А после на всичкото отгоре ще се кискат зад гърба ти…