неделно

Отворих папката, за да запазя два спомена от лятното море – залез, отразен в лампата на терасата и морски светлини, отразени в мастиленото пристанище. Отражения на моменти, които са били красиви и които още дълго ще бъдат ценни. В същото виртуално чекмедже ме чакаха още няколко запечатани момента…

Свикнах да ставам в 6 заради предишната ми работа, а сега двата часа, които имам за себе си всяка сутрин, ми се отразяват много добре. Мога да чета новини, да разглеждам фотогалерии, да минавам курс по психология в Coursera. Мога да си изпия кафето бавно, да направя закуска, да попиша.

Чудно е листата да ти шумолят под краката и да подобряват сцеплението с паветата. Чудно е да носиш слънчеви очила сутрин на път за работа, а вечер да ти е уютно-сгушено вкъщи. Планирам да запиша звука от размърдващата се лениво шума, за да си го пускам през зимата и до следващата есен.

Особено приятно е, че си взех новия фотоапарат точно в момента, когато ми се доснима отново. И най-добрата техника не може да замени онова желание да уловиш детайл, който ти е направил впечатление току-що. От няколко седмици се хващам, че го правя машинално, като стар рефлекс за съхранение, който отново завоюва мястото си. Виждам нещо красиво […]

Вдъхновена от Събина, реших и аз да разкажа за котката, ставането, делниците и почивните дни. И още тук ще вляза в пререкание – да, драги читателю, понякога да имаш котка все пак прилича на това да имаш дете. Страхувай се! 07:00 Тончо е решил, че трябва да се става. Вярвайте ми, с котка на 18 […]

Песимист съм и се подготвям психически, че това са едни от малкото останали слънчеви топли дни, а и работата започва да става повече от октомври. Затова всеки свободен уикенд сякаш е последен и трябва да се изстиска максимално много от него.

Напоследък рядко ми се отдава възможността да имам изцяло мои си уикенди, но тези три дни са отредени за почивка. Затова използвам момента да напиша нещо смислено тук и дa споделя няколко много любими трика за по-ефективна почивка, когато ви се намира време.