Блог за маркетинг, PR, технологии и всичко останало
Основната идея в Pivot е свързана с внимателно планиране и стратегическо „оттласкване“ от текущата траектория на професионалния ти път – само за да стигнеш с по-голяма скорост до желаното място (компания, проект, позиция). Процесът преминава през четири стъпки: планиране, сканиране, пилот и прилагане.
Последната ми тренировка в зала беше в понеделник. Докато 5 жени се бяхме концентрирали да пуфтим максимално ефективно с гира от 3 кг във всяка ръка, мозъкът ми се пренесе в една друга плоскост. Замислих се колко много от фразите, които треньорката ни ползва, са приложими в работата. Все неща, които можеш да кажеш на колегите си, на екипа си – а и най-вече на себе си.
Няма да коментирам дали е правилно или не да работиш по време на почивка – на тази тема има много философи. За себе си знам, че кратко наваксване с работа ме кара да се чувствам по-спокойна и доволна, отколкото да се върна с 1 седмица непрочетени мейли и висящи въпроси. Ето ключовите моменти, които ми позволяват да си изкарам отпускаща почивка и в същото време да не изостана поголовно от работния процес.
Все по-често ми се случва да си говоря с хора за баланса между работа и свободно време. Съзнателно или не, обградила съм се предимно от кариеристи, готови да crunch-ват, защото са в кампания, защото новият продукт трябва да излезе веднага, защото е Коледа. И тук не говоря за хора мотивирани от някакви материални облаги или мокри сънища за въздигане в корпоративната йерархия – става дума за хора, които просто ги кефи това, което правят.
“Човек и добре да живее, в един момент му се налага да наема хора.” Това обобщава досегашният ми скромен опит с наемане на служители. В последно време се оглеждам все повече за данни относно подбора на служители и recruiting-процеса, затова и изчетох от кора до кора доклада на LinkedIn за причините, поради които служители сменят работата си. Данните са събрани от доста добра извадка: повече от 10 000 анкетирани и наблюдение над 7 милиона членове на LinkedIn.
Истината е, че вече почти не мога да си представя почивка за повече от половин ден, без да се заровя в нещо, свързано с работа. И преди да прецените, че в този пост само ще се хваля със своя работохолизъм – наблюдавам сходна тенденция при доста познати. Това са хората, които вече нямат „работен и личен телефон“, не е проблем да си уредите среща в събота или да се видите, за да обсъдите нов проект, на питие в клуб вечер.
Повечето ми познати постоянно извеждат като основен плюс своите смартфони възможността за мултитаскинг. Да, супер е, когато машинката ти си върши самостоятелно хиляди неща, докато не я гледаш, но пък батерията пада бързо, а процесорът се задръства. До голяма степен хората са като смартфоните – мултитаскингът не им понася добре, но пък е едно от основните изисквания в съвременния свят. Затова съм решила да му обърна малко повече внимание.