Театър София

„Антигона“ е история за противопоставянето и непротивопоставянето. На сцената разцъфват два противоположни персонажа. От едната страна на сюжетната везна стои Антигона – готова да брани свободата си на всяка цена, дори когато действието й няма да доведе до нищо значимо. Желанието й да погребе своя брат започва от „Така е правилно“ и стига до „Така съм решила“. Тя едновременно изглежда убедена в своята правота, но и напомня за дете, което се бунтува заради самия бунт.

На сцената на Театър „София“ ни посреща мащабната конструкция на катедралата. На нейния фон и в нейната прегръдка се развива цялото действие на пиесата. Силното сценично присъствие на „Парижката Света Богородица“ на пръв поглед прилича на номер за задържане вниманието на публиката, но не е така – в романа на Юго катедралата също играе много силна роля, има цели глави, посветени на нейната същност и външност.

Тази категория от блога е в доста дълга кома, затова реших собственоръчно да я реанимирам. Обичам театъра и мога да говоря за него дълго. Днес ще се опитам да потисна това желание и да напиша две кратки ревюта на интересни постановки от Театър „София”: Преди/След и Четири стаи. Текстовете и изпълнението им са много различни, но и двете си заслужават по свой начин.