На пръв поглед „Авеню Q“ е „Улица Сезам“ за възрастни – и то ако текстовете са написани от някой като Ричард Чийз, например. Сюжетът проследява влизането в света на големите – онзи момент, в който от звездата на университетския ви поток ставаш просто случаен скучен човек със скучна работа и също толкова скучни и угрижени приятели. Преподавателите ти и родителите все казваха, че от теб ще излезе нещо голямо. Но нямаш абсолютно никаква идея как да стигнеш до това, голямото. Пътят започва, грешка по грешка.
театър
Живак – когато градусът на емоциите скача
Частен театър се прави трудно, но Credi Arte, Димитър Живков и останалата част от екипа на „Живак“ (режисьор Димитър Стефанов, сценография Димитър Димитров, музика Мартин Каров) просто успяват. Показва го не само Аскеерът, но и фактът, че постановката вече е играна над 100 пъти и залата продължава да е пълна.
Страх – за страховете, подарени и самосъздадени
„Страх“ се фокусира върху това, което искаме, но не можем да преодолеем. Спектакъл за това как тези, които ни мислят най-доброто, от малки ни обричат на най-лошото – да живеем в страх, съмнение в себе си, да живеем със собствени тъмни сенки в душата.
Ничия земя, в която враговете се обединяват
Мрак, песен на щурци, картечни откоси и взривове. Така Стоян Радев посреща публиката в своята „Ничия земя“. Режисьорът е адаптирал сценария на едноименния филм на Данис Танович и поставя събитията и героите в още по-ограничена среда, в още по-сгъстено време.
3 неща, които научих от театъра за правенето на презентации
Приятелите ми знаят, че не просто съм театрален фен, но и през целия си ученически живот съм се занимавала с театрални класове. Това е едно от онези решения, на пръв поглед малки, които влияят на характера ти, променят живота ти, а, колкото и невероятно да звучи, се оказват полезни и в работата ти. Мисля, че любовта ми към правенето на презентации се корени именно в желанието да бъда на сцена. И покрай това откритие се замислих какви други уроци от опита в театъра са полезни при правене на презентации.
Солунските съзаклятници – за стремежа към свободата и смъртта
Ако ви се гледа класически театър с интересен сюжет и смислен текст, срещнете се със „Солунските съзаклятници“. Постановката не е от ранга на „Хъшове“, но налага интересни въпроси и води до едно нееднозначно противопоставяне между родолюбието и тероризма.
Театрално ревю: Антигона
„Антигона“ е история за противопоставянето и непротивопоставянето. На сцената разцъфват два противоположни персонажа. От едната страна на сюжетната везна стои Антигона – готова да брани свободата си на всяка цена, дори когато действието й няма да доведе до нищо значимо. Желанието й да погребе своя брат започва от „Така е правилно“ и стига до „Така съм решила“. Тя едновременно изглежда убедена в своята правота, но и напомня за дете, което се бунтува заради самия бунт.