театър

Животът на Исаак отразява промените, на които е подложена Европа през войните на 20. век. Започваме в град Колодец, част от Австро-Унгарската империя. Без да променяме географската точка на картата, минаваме от Австро-Унгария в Полша, после в част от Съветския съюз, после в провинция на Третия райх и завършваме в Австрия. Междувременно се случват и лагерите – естествено, концентрационен през ВСВ и сибирски след това.

Когато всичко ни е наред, нищо всъщност не ни е наред. Успехът е цел, която, веднъж постигната, става нежелана. Винаги нещо ни липсва, нещо не ни е наред, нещо търсим. Този човешки парадокс заляга в основата на „Дакота“. Постановката излезе преди около година, но все още е сред представленията, за които почти никога няма билети. И има защо.

Той. И тя. Във ваната. Напрежението се усеща от първата реплика и не те оставя до края на постановката. Това, накратко, е „Паякът“ на Димитър Димитров и Йордан Славейков. Една постановка, която отдавна се каня да гледам, но все се разминаваме – докато не се засякохме случайно в края на годината и тогава „Паякът“ ме погълна изц

“Гарванът” е история за преплитането на любов и омраза, преданост и гняв, бъдеще и минало. След трагичен инцидент Братът остава инвалид за цял живот – по вина на Сестрата. Тя е разкъсвана от вина и водена от безпределна обич – но не може да не копнее по един по-прост живот с по-малко задължения. Той е прикован към земята, но мечтае да лети – и същевременно се страхува от това.

На сцената ни се явяват 4 двойки – три на живо и една заснета в интервю. Всяка от тях вижда любовта по трудния начин. А самите връзки са толкова разнородни, колкото… колкото връзките в реалния живот. В пиесата (автор е британецът Питър Куилтър) има много смях и всеки редови зрител в началото ще се обърка, че е отишъл на лека комедийна постановка. Но с течение на времето между забавните реплики прозира и нещо друго. Мисли за самотата, за любовта, за връзките.

„Каквато ти ме искаш“ не е за всеки зрител. Някои ще ги подразни маниерността и авангардността на пиесата, други може да не приемат смесването с кинематография. На мен постановката ми допадна, без дори да съм сигурна точно защо, но имаше елемент на маниерност, която можеше да се спести. Ако имате празна дата в графика за ходене на театър, опитайте – едно е сигурно, Москов няма да ви остави равнодушни!

“Семеен албум” е история за семейството, тишината, лъжите, с които не бихме си позволили да затрупаме никой друг освен най-близките си. Сюжетът не присъства в конкретно време и място и може да се е случил навсякъде – а дали не се е случил у вас? Текстът е писан още в средата на 90-те, но звучи актуално и предполагам, че ще продължи да звучи актуално още дълго.