туризъм

Орлово око – прекрасно място до Триград, на което се стига с много кал, смях и почти вечни мигове, в които си отлепен от седалката на отворения офроуд джип. Валя, светна, задуха, облаците от ниското се вдигнаха като на компютърна симулация и закриха цялата гледка.

Първото пътуване за годината беше до Атина. Февруари не е непременно идеален месец за разходки, но пък концертът на Dropkick Murphys не чака и затова се прежалихме, оставяйки се на благоволението на гръцките метеорологични богове. Основната цел на уикенд-пътуването беше да послушаме музика наживо, да ядем местна храна и чак на последно място – да видим […]

Не ми е напълно ясно защо Венеция е обявена за романтично място. Разбира се, да се загубиш в малките улички, да свиеш накъдето ти видят очите е адски приятно – но не непременно романтично. Венеция обаче има едно сериозно предимство – няма вероятност по невнимание да те отнесе някой луд италиански мотоциклетист. Просто придвижването в града става само и единствено пеша или с лодки.

От каменната змейска глава водата тече с различна сила в различни моменти – поверието гласи, че водата спира, когато до извора се приближи лош човек, грешник. Явно нашата група е достатъчно приемлива, защото за 20-те минути, които прекарахме там, водата не спря. Всъщност, научното обяснение отдава това поведение на факта, че в кухините на карстовия извор има „джобове“, които събират водата.

Последният дълъг уикенд за годината премина под знака на Мадрид. А Мадрид, от своя страна, ще остане в главата ми като града на тичащите хора. Тъй като разглеждахме центъра в събота, през целия ден бяхме заобиколени от хора, които правят сутрешния/обедния/вечерния си крос директно по улиците. Всъщност, и ние допринесохме за общото ниво на фитнес – все пак разполагахме само с ден, за да разгледаме една от по-големите столици в Европа!

Преди няколко седмици тръгнахме към Лозенската екопътека. Началният план беше да отидем да разгледаме язовира на Пасарел и евентуално да се пуснем по част от маршрута на пътеката, която се простира между Пасарел и Лозен. Но от достоверен източник разбрахме, че най-красивото място в района е Лозенският манастир, затова и решихме да го видим. Оставихме колата до центъра на БЧК в края на Лозен и тръгнахме нагоре.

Известно време вървите през поле, после започва едно спускане, в началото на което има много приятна гледка към долината на река Нишава – ако сте късметлии, може да видите някой минаващ през ждрелото влак. После се спускате надолу и след известно време виждате бялата постройка, кацнала на планинския склон – това е църквата „Успение Богородично“ към Разбоишкия манастир. Ходенето от селото до крайната цел ни отне около час и малко.