уикенд

От каменната змейска глава водата тече с различна сила в различни моменти – поверието гласи, че водата спира, когато до извора се приближи лош човек, грешник. Явно нашата група е достатъчно приемлива, защото за 20-те минути, които прекарахме там, водата не спря. Всъщност, научното обяснение отдава това поведение на факта, че в кухините на карстовия извор има „джобове“, които събират водата.

Преди няколко седмици тръгнахме към Лозенската екопътека. Началният план беше да отидем да разгледаме язовира на Пасарел и евентуално да се пуснем по част от маршрута на пътеката, която се простира между Пасарел и Лозен. Но от достоверен източник разбрахме, че най-красивото място в района е Лозенският манастир, затова и решихме да го видим. Оставихме колата до центъра на БЧК в края на Лозен и тръгнахме нагоре.

Известно време вървите през поле, после започва едно спускане, в началото на което има много приятна гледка към долината на река Нишава – ако сте късметлии, може да видите някой минаващ през ждрелото влак. После се спускате надолу и след известно време виждате бялата постройка, кацнала на планинския склон – това е църквата „Успение Богородично“ към Разбоишкия манастир. Ходенето от селото до крайната цел ни отне около час и малко.

Ще видите всичко, което може да ви предложи Искърското дефиле: прохладни закътани пътечки в гората, огромни дървета, древен мъх, ръбати чукари, отвесни скали, спиращи дъха гледки. А ако отидете напролет, може и да се полюбувате на водопада Скакля, който се пада удобно точно по средата на пътя нагоре.