фотография

От каменната змейска глава водата тече с различна сила в различни моменти – поверието гласи, че водата спира, когато до извора се приближи лош човек, грешник. Явно нашата група е достатъчно приемлива, защото за 20-те минути, които прекарахме там, водата не спря. Всъщност, научното обяснение отдава това поведение на факта, че в кухините на карстовия извор има „джобове“, които събират водата.

Последният дълъг уикенд за годината премина под знака на Мадрид. А Мадрид, от своя страна, ще остане в главата ми като града на тичащите хора. Тъй като разглеждахме центъра в събота, през целия ден бяхме заобиколени от хора, които правят сутрешния/обедния/вечерния си крос директно по улиците. Всъщност, и ние допринесохме за общото ниво на фитнес – все пак разполагахме само с ден, за да разгледаме една от по-големите столици в Европа!

Преди няколко седмици тръгнахме към Лозенската екопътека. Началният план беше да отидем да разгледаме язовира на Пасарел и евентуално да се пуснем по част от маршрута на пътеката, която се простира между Пасарел и Лозен. Но от достоверен източник разбрахме, че най-красивото място в района е Лозенският манастир, затова и решихме да го видим. Оставихме колата до центъра на БЧК в края на Лозен и тръгнахме нагоре.

Отворих папката, за да запазя два спомена от лятното море – залез, отразен в лампата на терасата и морски светлини, отразени в мастиленото пристанище. Отражения на моменти, които са били красиви и които още дълго ще бъдат ценни. В същото виртуално чекмедже ме чакаха още няколко запечатани момента…

Вилата ни се намира на километър от близкото село Serre di Rapolano (2500 жители) и 1,5 км от „големия град“ Rapolano Terme (цели 5000 жители!) Пейзажът е типично тоскански – зелени обли хълмове докъдето ти стигне окото. Повечето с насаждения на маслини и лозя – в прави редици, като наредени за снимка. Единственото, което има смисъл да правиш тук, е да седиш на верандата, екипирана с дузина котки от разнообразен калибър, да си сипеш чаша Montepulciano и да гледаш към залязващото слънце. Времето е нещо, което се случва на другите хора.

Автентичното римско изживяване, ако вярваме на старите сентенции, е свързано с хляб и зрелища. Ние малко модифицирахме тази формулировка, стигайки до „артишок и руини“, което си е също толкова римско. Пътуването този път беше далеч по-малко туристическо – само преди 4 години се нагледах на римски забележителности, така че за впечатления от Ватикана, фонтана Треви и други подобни четете в стария пост. Този път задачката беше да се потопим в италианската кухня, да видим по-малко познати места и да огледаме подробно Колизеума, Форума и Палатин.

От всички снимки на Неапол, които съм виждала до момента, бях подготвена за прането по балконите и малките виещи се улички. Не бях подготвена за шума, блъсканицата, пицата с о-толкова-чудесна кора и хората, които постоянно, неизменно, на всяка крачка ти продават нещо, основно селфи стикове. Мръсно, шумно, но с особен чар – напомня на София.