Няма да пиша много. Всъщност няма нужда да пиша много. Защото когато дойде време за следобедното кафе, всичко други губи смисъла си. В кафето се крият всички причини да се живее: да трансформираш нещо от безличен кафяв пясък в наслада за всички сетива; да имаш достатъчно търпение, за да направиш толкова много млечна пяна, че да наводниш цялата кухня…

Само да се похваля: отивам на моренце! Йей!  Блогчо ще си стои самотно тук до сряда, а междувременно аз ще събирам слънчеви лъчи, приятни емоции и много (качествен, надявам се!) материал за фото-постове от Синеморец, а дано и Силистар, Велека и други райски кътчета от родния ни морски юг…

Отдавна не съм снимала истински (т.е. на дълги разходки с любимото Nikon-че), за което ми се карат. Просто се завъртяха едни други обороти и не ми остава достатъчно концентрация. Но 5-те минутки вдъхновение на ден раждат интересни неща…

“Ето и едно лично признание: аз съм заложник на моя iPhone. Както и на домашния ми компютър, работния ми компютър и нетбука, който взимам с мен, когато излизам. Трудно е да обясня защо изпитвам необходимост да си проверя пощата, когато събеседникът ми стане за 5 минути от масата в заведението. Не мога и да ви кажа точно защо се чувствам напълно откъсната от света, ако половин ден съм без интернет, дори и ако съм с компания от 10 добри приятели…”

Етикетите са опасно нещо, тъй като в един момент хората започват да им се предоверяват. Това се случва особено често, когато материята е нова и непозната. Тогава клиентът може да бъде впечатлен доста лесно от човек дори със слаби познания, но достатъчно съобразителност. Все повече псевдо-експерти дефилират по световни и локални сцени. А реално няма как да обвиниш когото и да било в каквото и да било – поне докато титлата “експерт по социални медии” не подлежи на някакви общи правила и препитвания, с които да бъде заслужена.

Павлина ме покани да участвам в една доста смислена щафета, затова ще се включа, макар и късно. Поводът бе 24 май, инициатор на мемето е Алекс от Аз чета, а темата е “Как четеш?” Пригответе се да научите повече за моите книжни навици.

Тихо. Няма никакъв смисъл от думи. Знам, рядко се случва, но сега ми е приятно да мълча. Учудвам ли те с това желание? Искам просто да си мълчим заедно и да попиваме един в друг. Хубаво е. Един споделен миг лети във Вселената помежду ни. Нима ни трябва друго?

За първи път щафета влиза в категорията “Вратовръзка”. А може и да е за последен. Но темата от предизвикателството на Манол се вписва доста точно както в личния, така и в професионалния ми живот. Въпросът е “Защо използвам социални медии?” Като имате предвид, че на ден ми се събират около 8 часа на компютър, може да очаквате по-дълъг пост.

Натали ми хвърли ръкавицата и ето ме пред вас – готова да споделя 10 мои тайни. И тъй като тези разкривания са малко неприятни, ще процедирам като при посещение при лекаря – колкото по-бързо мине, толкова по-малко ще боли…

Усещането, което изпитваш в чакалнята преди път, е повече от неописуемо. То шества по цялото ти тяло и прелива от върховете на пръстите върху гланцираната хартия на списанието, което разгръщаш разсеяно, докато чакаш. Време е…