Честит рожден ден на мен! Т.е. не на мен, а на моето блог-бебе Май този рожден ден отбелязвам с по-голяма точност от моя собствен. И май това е нормално – все пак майките винаги са по-доволни на рождените дни на децата си, отколкото на своите собствени. Днес е време да се похваля колко хубав блог си имам.

Новата година започна с брънч след пързаляне до “Фантастико” и обратно. Беше освежаващо и задоволително като истинско начало на годината. За първи път от тази снимка забелязах и че чиниите ни си отиват – ще си позволя да го отбележа като добро предзнаменование…

По-близките ми хора знаят за особения ми афинитет към числото 13. Когато пък датата се пада в петък, всичко е още по-хубаво. Затова изчаках един ден с обявяването на една полезна (надявам се!) книжка със съвети в помощ на току-що навлизащите в PR и маркетинг сферата. Все пак и на “старите кучета” някои неща може да са им полезни, така че разгледайте!

И аз съм голям фен на Coca-Cola. Даже толкова голям, че преди година написах дипломна работа за марката и стратегията, която я прави най-успешната от всички. И тъй като Coca-Cola е вече на 125 години, сметнах, че ще е подходящ подарък да покажа продукта на моя няколкомесечен труд.

4 години не те правят много по-мъдър. 4 години не ти дават много повече опит. Но пък са стъпка в правилната посока. Защото правилната посока е всяка посока, в която си тръгнал. Блогът се променя заедно с автора му. Стана малко по-активен и амбициозен. В същото време започна да говори за себе си малко повече Някои неща са много по-различни отколкото преди година…

След като вече от месец и половина съм извън милата родина, осъзнавам, че има неща, които много ми липсват. Не говоря за хора, а за места, неща и ритуали, които неусетно са ти влезли под кожата – бавно, с неумолимата и непреклонна сила на времето. Ето един кратък списък с всичко, което ми се ще да имах в момента.

Отсега предупреждавам: това е един от ония Friday Bragging постове, които всички мразят. Но мисля, че събитието ще е интересно, а лекторите са повече от готини. #100 е семинар, който ще представи различни гледни точки за маркетинга в социалните медии и ще събере доста шарена селекция от специалисти по онлайн маркетинг с цел дискутиране на “горещите теми” на дигиталната среда.

Този пост е част от блог-предизвикателството на Prestigio “По пътя”. Всъщност, аз се занимавам с организацията на играта, затова би било доста нагло да участвам в нея. Но просто исках да разкажа една забавна случка и да се включа в общото меле – коментирайте, ако историята ви допадне. А за всички блогъри: включете се в предизвикателството, знам, че можете!

Определено имам още време до 30. Но това не значи, че не се замислям често какво правя, какво постигам и какъв е Големият Ми План. Затова и взех присърце поканата на Луцифер да дам публичен отчет какво съм постигнала досега и какво искам да свърша преди да чукна приятно закръгленото число 30.

Избрах да започна новата година с едни от последните снимки на старата. Хубаво е да има приемственост, а и това е още един начин да си припомниш колко близко всъщност е уж толкова далечното минало. А тези две синьо-бели споменчета са от хижа/езеро/връх Безбог на 31 декември…