Днес е денят за греяно вино. И то е по-особено, защото е последното греяно вино, което ще приготвиш вкъщи през тази година – а Вкъщи, както знаем, е място магическо, където може да си изцяло себе си.

Това е една от онези истории, които започват с “Когато бях (по-)млада и зелена, все разглеждах списанието с интерес…” Но наистина е така. Signcafe – българското списание за реклама и маркетинг – беше една от първите ми крупни срещи със световни вдъхновяващи идеи и до днес продължавам всеки месец неистово да го търся по вестникарските будки (знам, знам, абонамент)

Добро утро!

Кожата ти мирише на слънце.

Сънената ми усмивка сияе.

Време за прегръдки в леглото.

Точно този текст “скочи” в главата ми, когато за първи път чух за “Кариера в България. Защо не?”. Второто нещо, което се появи в празното пространство между ушите ми, беше Камен Воденичаров с “Не съм избягал”. Не бих обвинила никого в това, че иска да напусне Страната на Бойко, но аз изживявам темата лично, като всеки българин, учил в чужбина.

Забавно е, когато имаш идея за пост и намериш нещо чуждо точно по темата. Американците си имат прекрасната дума serendipity, която много приляга на този случай. Та мисля си аз колко е странно да се прибереш полу-жива (тъй като съм оптимист, не бих казала полу-умряла!) в петък следобед и все пак да си адски доволна от живота си…

По покана на Диди (а както е ясно, не мога да откажа на сестра ми!) ще ви разкажа за къщата, в която искам да живея. И без това много хора започнаха да ми говорят, че е време да се задомя, та може да помисля малко по-сериозно по темата.

За всички hard-core фенове и начинаещи WordPress блогъри идва нещо интересно: WordCamp България. Събитието ще се състои на 2 октомври (събота) в ELIEFF Center в софийския курорт Студентски град Вече всичко около събитието е ясно, включително и програмата. Това, което най-много ми допада в WordCamp, е фактът, че няма да си говорим само за технологии

Най-сериозното ми постижение за тази година…

Няма да пиша много. Всъщност няма нужда да пиша много. Защото когато дойде време за следобедното кафе, всичко други губи смисъла си. В кафето се крият всички причини да се живее: да трансформираш нещо от безличен кафяв пясък в наслада за всички сетива; да имаш достатъчно търпение, за да направиш толкова много млечна пяна, че да наводниш цялата кухня…

Само да се похваля: отивам на моренце! Йей!  Блогчо ще си стои самотно тук до сряда, а междувременно аз ще събирам слънчеви лъчи, приятни емоции и много (качествен, надявам се!) материал за фото-постове от Синеморец, а дано и Силистар, Велека и други райски кътчета от родния ни морски юг…