…Ако се осмеля да се обвия цялата около любовта, не мога да обхвана нито един неин край. Защото краища няма. Има само обли наклони, остри завои и изненадващи сензации на непознатато и непреодолимото. Но не мога да спра да я изследвам и да изпитвам неистова истерия в порив да стана по-голяма, по-обширна и нервните ми окончания да се умножат по хиляда, за да мога наистина да усетя…

…Всяка среща е затворен кръг между двама. Тя и аз. В нашия кръг гори огън със син пламък. Точно в средата – между нас. Като в добре устроен бивак за две същества, които се нуждаят от топлина. Пушекът от този огън се издигаше на вълни и не беше нужно да познаваш значението на димните сигнали, за да прочетеш посланието му. Всяко дванадесетгодишно момиче би заявило с усмивка, че това е любов.. Аз смятах, че е нещо повече. Наричах го с нейното име…

След като Бисер каза, че може, с нескрито удоволствие публикувам текста на първият гост-автор в блога ми ever Асен Георгиев. Явно на Асен му остава свободно време за някое интересно разказче покрай материалите в “Капитал”. Ето и неговата заявка за участие във втория BLOG CHALLENGE – четете, коментирайте, оценявайте – това е начинът той да спечели.