Всички, всеки ден, трябва да се Съединяваме.

Няма да пиша много. Всъщност няма нужда да пиша много. Защото когато дойде време за следобедното кафе, всичко други губи смисъла си. В кафето се крият всички причини да се живее: да трансформираш нещо от безличен кафяв пясък в наслада за всички сетива; да имаш достатъчно търпение, за да направиш толкова много млечна пяна, че да наводниш цялата кухня…

Един момент е достатъчен. Един момент, в който падаш. Един момент, в който политаш. За миг разбираш, че си се променил. За миг разбираш, че някои хора си остават същите. За миг ти става ясно, че обичаш… Понякога времето, по-тънко от миглите на очите ти, е напълно достатъчно…

Днес няма да ви отнемам много от времето. И без това животът е подсъдно кратък Но искам да споделя нещо невероятно красиво и поетично. Едно доказателство, че въображението няма граници, а вдъхновението може да се намери в най-обикновените неща. Опитът показва, че мечтите са най-хубави, когато са големи. Дори и бързо да изчезнат, краткият им живот изпълва всичко с цветове, красота и смисъл.

В Царево сме само за един следобед. Вече няма Синеморец, няма преходи. В скоро бъдеще ни чака само София. И все пак има цели 5 часа, на които да се насладим. Градът прилича на мегаполис, ако идваш от Синеморец. Има повече от една улица! Дори има и аптеки!!! (Бележка: другия път като тръгнем за Синеморец, да си взема традиционния медицински комплект, аптека има в Ахтопол)

Вечерта лежим на плажа. Виждам падаща звезда и намирам Касиопея. Не зная какво да си пожелая, затова оставям звездата в състояние на свободно падане. След 20 минути пожелаваме лека нощ на Касиопея и се прибираме. Сутринта ни чака път. Синеморец не е достатъчен. Трябва още…

Мечтаех си за почивка. И точно това получих. Синеморец е точен антипод на вече омразния ми претъпкан Слънчев бряг. Селото е безлюдно точно колкото трябва, за да бъде романтично спокойно, без да е потискащо празно. Кацнал в най-южната част на Черноморието, Синеморец е топъл дори в 6 сутринта.

Тя може да бъде студена и надменна, като всяка жена. Но може да бъде мила, нежна и приветлива. Да те прегърне, да се разлее около теб на малки топли късчета дихание и да отнеме всичките ти тревоги. Тя е магична, а на това са способни само най-хубавите жени. Хванала те е за ръка и вървите заедно, а в ушите ти звучи точно онази мелодия…

Понякога си мисля, че не разбирам хората. Или поне някои аспекти от тях. Не разбирам защо трябва да приемаш друг човек (който си е цяла собствена вселена) за своя собственост. Не разбирам защо трябва да си сложиш профилна снимка, на която си залепен уста в уста с гаджето или защо трябва всеки път веднага да прокламираш “In a Relationship”. Това (поне за мен) не е любов а показно маркиране на територия.

Отдавна не съм снимала истински (т.е. на дълги разходки с любимото Nikon-че), за което ми се карат. Просто се завъртяха едни други обороти и не ми остава достатъчно концентрация. Но 5-те минутки вдъхновение на ден раждат интересни неща…