След като вече от месец и половина съм извън милата родина, осъзнавам, че има неща, които много ми липсват. Не говоря за хора, а за места, неща и ритуали, които неусетно са ти влезли под кожата – бавно, с неумолимата и непреклонна сила на времето. Ето един кратък списък с всичко, което ми се ще да имах в момента.

Неделя сутрин е най-важното време от седмицата. Защото е хубаво да закусвате заедно, да правиш повече от една чаша кафе и да се дуелирате с вилици за последната хапка чийзкейк… Защото е от жизнено значение да изгледате филм, докато сте все още в леглото. Защото е повече от задължително да излезете и да погледате хората в парка.

Днес ми е просто неделно и затова реших да споделя едно видео, което е точно като за неделно мислене с кафето. Става дума за това колко често ви остава време. “За какво?” не е най-точният въпрос. За всичко. За това да подишате, за това да забележите, че навън дърветата вече са цъфнали. Време да усетите аромата на дъжд, да усетите топлината на слънцето…

Определено имам още време до 30. Но това не значи, че не се замислям често какво правя, какво постигам и какъв е Големият Ми План. Затова и взех присърце поканата на Луцифер да дам публичен отчет какво съм постигнала досега и какво искам да свърша преди да чукна приятно закръгленото число 30.

Събуди ли се вече? Аз станах и дръпнах пердетата – както всяка сутрин. Но за пръв път видях колко златен е въздухът зад прозореца. Капките са като малки инкрустирани перли във въздуха. Проследих ги с ръка, отворих леко и вятърът високо тук ме погали – само лек свеж дъх по миглите. Прекрасно събуждане, а тази песен натрапчиво продължава да звучи в главата ми – нали се сещаш за коя говоря?

Утре е денят, измислен от компаниите за поздравителни картички, за да ни накарат да се чувстваме отвратително. Ако сте гледали Eternal Sunshine of the Spotless Mind, фразата ви е позната. А и е много вярна, нали? И все пак любовта е странно животно…

Не помня почти нищо от химията в училище, но една фраза на учителката ми по органична химия се е забила в главата ми. “Всичко в природата се старае да формира двойки.” Тогава ставаше дума за валентност, но май фразата се простира далеч отвъд това. Днес погледнах вкъщи. Имам 2 чаши за кафе. 2 чинии с едно плато, на което ще се събере храна за двама. 2 вилици, 2 лъжици, 2 ножа…

Новата година не е нещо особено. Има обаче малки ценни моменти, в които нещо привлича вниманието ти и те кара да се чувстваш по-различно от когато и да било. Така тази година започна особено – с прогонване на злите сили. Кукерите в Разлог бяха нещо, за което само съм чувала, но и най-живописните разкази не могат да се сравнят с реалността.

Избрах да започна новата година с едни от последните снимки на старата. Хубаво е да има приемственост, а и това е още един начин да си припомниш колко близко всъщност е уж толкова далечното минало. А тези две синьо-бели споменчета са от хижа/езеро/връх Безбог на 31 декември…

Днес е денят за греяно вино. И то е по-особено, защото е последното греяно вино, което ще приготвиш вкъщи през тази година – а Вкъщи, както знаем, е място магическо, където може да си изцяло себе си.