Всеки, който е поне малко на “Ти” със съвременния английски, ще се сети за какво говоря. “Ghost Blogging” е практиката един или група от хора да пишат блог от името на някой друг. Наскоро Mitch Joel и още други специалисти по социални медии влязоха в директни и задочни спорове относно тази практика. Мисля да се включа в задочния спор, а се надявам и вие да дадете мнение.

Мисля, че това е най-страхотният начин да съобщиш важна корпоративна новина – начин, който е не просто забавен и носи потенциал за вирусно разпространение, но и е директно отражение на корпоративния имидж.

За всички, които се интересуват от маркетинг, дори и на непрофесионално ниво – ето една от най-кратките и точни истории на маркетинга на ХХ и началото на ХХI век. Мисля, че видеото само в три минути събира основните разлики по линия на сравнението “преди-сега”, като до известна степен е валидно и за България, а не само за американската действителност:

Новината вече не е нова, но все пак ми се ще да коментирам един аспект в развитието й. В края на май назря сериозен проблем в китайската фабрика Foxconn, която снабдява с компоненти доста от големите производители на потребителска електроника. Става въпрос за серия от самоубийства на работници, които надвишават границите на случайността и отвориха темата за условията на труд и ниското заплащане на служителите. А и темата за правилната корпоративна комуникация при кризи.

Преди около седмица имах проблеми с блога и общуването с хостинг доставчика беше като урок по комуникация с клиенти. Това е страхотен подвиг на фона на цялостната представа на българските доставчици на услуги от всякакъв вид – от сервитьорките до държавните служители – за комуникацията с клиенти. И в качеството си на любопитен маркетинг практик искам да ви споделя позитивните си впечатления.

Ако някой, който се занимава с PR, реклама, дизайн или някакви други консултантски услуги, ви каже, че никога не стига до заключението “Клиентът ми е идиот!”, не му вярвайте! Но в един материал наскоро много добре се обяснява защо не трябва да подхождаме негативно към клиентите. Въпреки че това е блог за дизайн, заключенията са общовалидни.

Нямам ни най-малко желание да изземвам функциите на маркетинг отдела в Coca-Cola. Тази презентация всъщност е курсова работа по интегрирани маркетингови комуникации, която представих преди една седмица. Интересно ми е да видя и чуждо мнение, освен това на професора (да живей!!!)

Мисля, че никак не са малко журналистите, които изпадат в тих ужас, щом видят информация, изпратена им от PR специалист или агенция. Горещите въпроси са: С какво ме занимават пък сега? Дали е от моя ресор? Кога ще чуя “заветното” обаждане по телефона? И така до края на света, както се пееше в една песен. Или докато новото движение An Inconvenient PR Truth не набере повече популярност по света.

Подхвърлен линк в Twitter ме отведе до страхотно (е, малко закъсняло) новогодишно пожелание: Честита Нова година от всички нас!
същност този невероятен образ е комбинация от различни лицеви елементи на членове на американската рекламна агенция mono. Има точно 759 375 възможни комбинации на лицето…

Често в работния език се използва евфемизми, които да замаскират реалните проблеми на организацията. Все пак някак неудобно е да си изкарваш кирливите ризи пред света. А “проблемите в комуникацията” са добро извинение за всякакъв род напрежение, спорове и дори лични караници. Ето едно забавно списъче за “дешифриране” на това понятие.