“Кога ще си празнувате годишнината?” Този въпрос може да хвърли в дълбок размисъл дори и най-организираните и паметливи хора. Ако сте женени, това доста улеснява нещата – когато първо сте вдигали наздравиците, тогава ще ги вдигате пак. Ако обаче сте стандартен съвременен “it’s complicated” обвързан човек, може и да ви е много по-трудно.

Не се шашкайте от заглавието, ще ви стане ясно за какво иде реч след малко. Да направим първо една проста калкулация. Spoiler alert: резултатът сигурно няма да ви хареса. Сега направете една груба сметка по колко време работите на ден. Не говоря само за часовете в офиса, а за цялото време, в което мозъкът ви си седи на въображаемото бюро. Да, сънуването на работни сценарии също се брои. Е, какво излезе? Помислете и колко време отделяте за приятели, семейство и специалното другарче? Мдам, така си и мислех.

Беше късно, но кафето винаги е добра идея. Остави чашата на бюрото и хвърли един дълъг изпитателен поглед на монитора. Той дори от учтивост не се постара да премигне. Поради неопределена причина това я вбеси. Таблици. Мразеше таблици. Те винаги изглеждаха така, сякаш ей-сега ще те прецакат, без да усетиш. А после на всичкото отгоре ще се кискат зад гърба ти…

Събуди ли се вече? Аз станах и дръпнах пердетата – както всяка сутрин. Но за пръв път видях колко златен е въздухът зад прозореца. Капките са като малки инкрустирани перли във въздуха. Проследих ги с ръка, отворих леко и вятърът високо тук ме погали – само лек свеж дъх по миглите. Прекрасно събуждане, а тази песен натрапчиво продължава да звучи в главата ми – нали се сещаш за коя говоря?

Утре е денят, измислен от компаниите за поздравителни картички, за да ни накарат да се чувстваме отвратително. Ако сте гледали Eternal Sunshine of the Spotless Mind, фразата ви е позната. А и е много вярна, нали? И все пак любовта е странно животно…

Не помня почти нищо от химията в училище, но една фраза на учителката ми по органична химия се е забила в главата ми. “Всичко в природата се старае да формира двойки.” Тогава ставаше дума за валентност, но май фразата се простира далеч отвъд това. Днес погледнах вкъщи. Имам 2 чаши за кафе. 2 чинии с едно плато, на което ще се събере храна за двама. 2 вилици, 2 лъжици, 2 ножа…

Добро утро!

Кожата ти мирише на слънце.

Сънената ми усмивка сияе.

Време за прегръдки в леглото.

Всички, всеки ден, трябва да се Съединяваме.

Понякога си мисля, че не разбирам хората. Или поне някои аспекти от тях. Не разбирам защо трябва да приемаш друг човек (който си е цяла собствена вселена) за своя собственост. Не разбирам защо трябва да си сложиш профилна снимка, на която си залепен уста в уста с гаджето или защо трябва всеки път веднага да прокламираш “In a Relationship”. Това (поне за мен) не е любов а показно маркиране на територия.

Отдавна не съм снимала истински (т.е. на дълги разходки с любимото Nikon-че), за което ми се карат. Просто се завъртяха едни други обороти и не ми остава достатъчно концентрация. Но 5-те минутки вдъхновение на ден раждат интересни неща…