Време е за още едно обобщение, а това е и първият юбилей на рубриката “Топ няколко”. Предчувствам, че ще ми става все по-трудно да намирам снимки за нея Но дребните проблеми настрана, ето какво прочетох тази седмица. Обобщението ми вклюва личен брандинг, още малко преглед на 2011 и предвиждания за 2012, нова книга за четене и съвети за Google+. Да започваме!

Всички знаем колко ужасни са рекламистите и как промотират кухите консуматорски идеи, причинявайки хронична незадоволеност на колективния потребителски ум. Но дали тази монета има и обратна страна? Ако съдим по една интересна кампания от Тунис, отговорът ще бъде “да”.

Прессъобщенията, оптимизирани за новата дигитална среда, стават все по-гореща тема. Но обикновено за всяко нововъведение следваме познатата схема “PR-експертът иска, мениджърът не дава”. Затова се старая да споделям статистики, които черно на бяло показват успеха на иновациите. Това е една от тях.

Още в първи курс в Софийския университет ни казваха, че близо 70% от материалите в медиите са написани само и единствено на основата на прессъобщения. Тогава това ми изглеждаше като голямо преувеличение, но с времето и практиката се оказа повече от вярно. Сега един британски сайт се опитва да покаже на публиката колко широко разпространена всъщност е copy-paste журналистиката: ето го Churnalism.com.

Тъй като не съм журналист, не прекарвам деня си в четене на прессъобщения. Затова може и това да не е първият български social media pressrelease. А може и да съм права и подходът на StockPodium наистина да е началото на нов начин за връзка с медиите у нас.

Добро утро и весела Коледа! Днес усмивката цъфна на лицето ми, докато преглеждах Дневник с кафето. Явно според колегите “Еди-кое-си” е културното събитие на ХХ век: Не е тайна, че тези текстове се подготвят предварително и се оставят празни места за попълване на конкретиката в последния момент. Тази практика спестява време и позволява на медията [...]

Породи се едно отворено писмо до българските медии. Породи се, защото има хора, които не знаят що е то Creative Commons и си мислят, че няма почва у нас. Да, ама има. И то не само имагинерна, теоретична или вероятна, а съвсем реална. Този пост няма да се превърне в обяснителен преразказ с елементи на [...]

В четвъртък най-накрая успях да си взема новия брой на списание Едно. И какво да видят очите ми? Списанието има съвсем нов вид. Пълна промяна, така да се каже. Защото на хората в Едно отдавна им пука за околната среда. Едни от малкото ентусиасти, които се осмеляват да пишат много за устойчиво развитие, опазване на [...]