Той е този, който винаги е до теб. Дори да не сте говорили от месеци, той знае кога точно да пусне един SMS с една дума, ако ти е най-нужна подкрепа. Имаш усещането, че той диша в синхрон с теб. Независимо дали някога си го търсила, той се появява в живота ти, без да усетиш – просто е там тогава, когато си готова да го видиш.

Напоследък все ми се случва да попадам на хора, които са решили, че трябва да променят живота си веднага. Мисля, че новата година е времето, в което тази истерия започва да приема небивали размери и колкото и чудесно да звучи “от тази година няма да се съобразявам с всички норми”, решението е необмислено и в 99% от случаите революционната идея те държи само няколко седмици/дни/часа. Затова е време някой да се изкаже в името на противоположната позиция – защо пък да не съм аз? Хайде да си поговорим с работните революционери.

Новата година започна с брънч след пързаляне до “Фантастико” и обратно. Беше освежаващо и задоволително като истинско начало на годината. За първи път от тази снимка забелязах и че чиниите ни си отиват – ще си позволя да го отбележа като добро предзнаменование…

От много отдавна не ми се е случвало. 10 часа вечерта е, вечеряла съм и пия чай, докато пиша. Почти бях забравила колко е хубаво да пиеш чай. Връща ти спомени, които се давят само в такива ароматни чаши. Сега пия мента с лайка, а обичам зелен чай, билков чай, плодов чай… Със или без лимон, с бисквитка или мандарини за добавка… Чаят може да е всякакъв, но това, което му дава най-силен аромат, е спомен или мисъл.

Тъй като отдавна не съм ви споделяла нищо, май е време. И днес ще говоря за нещо важно, като по собствен начин с този пост празнувам. Но първо, едно отклонение, за да изясним атмосферата: седя на бюрото вкъщи, пия кафе от любимата ми чаша, слушам The Cure. Събудих се сама, без аларми и без да си мисля какви задачки имам днес. Единственото, което трябва да направя, е да планирам къде по-точно да си изкарам следобеда (предвиждам четене на книги в кафетерия и разходка до няколко изложби в центъра).

“Кога ще си празнувате годишнината?” Този въпрос може да хвърли в дълбок размисъл дори и най-организираните и паметливи хора. Ако сте женени, това доста улеснява нещата – когато първо сте вдигали наздравиците, тогава ще ги вдигате пак. Ако обаче сте стандартен съвременен “it’s complicated” обвързан човек, може и да ви е много по-трудно.

Нещо забавно, съвсем петъчно. Включва организиране на събития и розови понита. Мечтата ми е да организирам нещо подобно Приятен и приказен уикенд на всички!

Винаги съм смятала, че 42-рите рождени дни са много важни – добре де, не винаги, но откакто за пръв път прочетох “Пътеводител на галактическия стопаджия”. Та тази година знаете ли кой става на 42? Батко ви Интернет. Тоя, с който се събуждате всяка сутрин и с който си гледате новините вечер (ако, като мен, нямате необходимост от телевизия). Интернет за мен лично е станал почти като въздуха – скоро не ми се е случвало да не мога да си проверя пощата за повече от час. И тогава ставам една нервна и заядлива, с усещането, че изпускам много.

Казвала ли съм ви, че харесвам дъждовните утрини – точно тези, които са мрачни и намусени и в които хич даже не ти се излиза от леглото? Единственото същество, доволно от ставането ми, е котката, която чака храна. Бързо минавам през кухнята – студените плочки под боси крака не са най-приятният начин за събуждане.

Тази седмица има повече съботи. Много е хубаво да има съботи. А когато са повече, неделята изглежда още по-далечна. Сянката на наближаващата седмица още е твърде слаба, за да я усетиш и мозъкът отново да влезе в познатия “очаквай неочакваното” режим, който тайно ти подсказва, че със сигурност ще ти се падне някоя изненада с краен срок вчера.