Наистина, при наличието на 4 почивни дни, дори няма смисъл да планирате пътуване някъде надалеч. Престоят в София е напълно достатъчен. Защото София по време на четири почивни дни не е същата. Можете преспокойно да се почувствате в някой малък град, но все така пълен с приятни места за посещение и неща за правене.

Трябва да ти призная нещо. Понякога вечер те гледам дълго, докато си с гръб на компютъра и те прегръщам наум. После те гледам, докато спиш и те прегръщам наяве (или може би насън, от твоя гледна точка). Да ти призная, с хубавите неща се свиква неимоверно лесно. Не говоря за свикването равно на досада, а [...]

Не се шашкайте от заглавието, ще ви стане ясно за какво иде реч след малко. Да направим първо една проста калкулация. Spoiler alert: резултатът сигурно няма да ви хареса. Сега направете една груба сметка по колко време работите на ден. Не говоря само за часовете в офиса, а за цялото време, в което мозъкът ви си седи на въображаемото бюро. Да, сънуването на работни сценарии също се брои. Е, какво излезе? Помислете и колко време отделяте за приятели, семейство и специалното другарче? Мдам, така си и мислех.

Той винаги идва бързо и затова го обичам. Не го обичам отдавна, знаеш – това показва, че любовта може все пак да се научи. Дъждът бърза да пристигне тогава, когато ти е най-необходим. За да те успокои. За да те накара да се концентрираш върху работа. За да спре погледа ти върху падащите по стъклото капки, които да погледаш за почивка на ума…

Неминуемо идват такива сутрини. Слънцето грее и всичко е една идея по-хубаво. Ставаш и си правиш кафе, докато пееш с радиото. Боси крака отмерват ритъма от саундтрака на новия ден. Наистина го усещаш нов, като недокоснат лист хартия – всичкото сиво вчера сякаш се е изпарило заедно с дъжда, който биеше по прозорците снощи.

Рядко си позволявам подобни лично-мненийни откровени rant постове по “обществено значими” теми. Този път обаче е неделя и реших да се отпусна. Та думата ми е за връзки, двойки и вечното нелогично желание да променяш другите. Всъщност, поводът за този пост е напълно невинен и започна от… дресинг за салата.

Много арт-проекти се раждат по света и много от тях привличат вниманието ми. Но само за някои решавам да пиша. Този ми направи впечатление, защото подхваща една от любимите ми теми, а и е чист crowdsoursing в аналогова форма Да видим, какво трябва да направиш, преди да умреш?

Вечеря за един е нещо особено. Тя може да бъде приятна, спокойна, с чаша вино и книга в ръка. Тя се приготвя без много усилия, но за удоволствие, съвсем набързо. След това измиваш съдовете само за минута.

Беше късно, но кафето винаги е добра идея. Остави чашата на бюрото и хвърли един дълъг изпитателен поглед на монитора. Той дори от учтивост не се постара да премигне. Поради неопределена причина това я вбеси. Таблици. Мразеше таблици. Те винаги изглеждаха така, сякаш ей-сега ще те прецакат, без да усетиш. А после на всичкото отгоре ще се кискат зад гърба ти…

Дяволът бил в детайлите. Не им вярвам. Всъщност в детайлите има много красота. А колко рядко се сещаш да им обърнеш внимание – дали е от страх, че за миглите ти ще се закачи някой дявол? Именно малките неща ти стават любими. След десет години още помниш как слънчевите лъчи падаха през прозореца на първата ти квартира. Или как единият му крак винаги оставаше отвит…