Вчера със сигурност обхванахме повече материал, тъй като една снимка е равна на 1000 думи. Днес обаче във фокуса попадат някои от най-трудните за писане постове – защото писането винаги е било нещо много лично и в известна степен ме е страх да пиша тук. И все пак, оказа се, има някои добри попадения. За последно, споделям 10-те поста с най-много посещения, както и три, които са ми особено любими.

Днес е денят за греяно вино. И то е по-особено, защото е последното греяно вино, което ще приготвиш вкъщи през тази година – а Вкъщи, както знаем, е място магическо, където може да си изцяло себе си.

Събота сутрин ме посрещна с натюрморт за събуждане. Пердета, облени в слънчева светлина, две почти празни чаши вино и ютия. До прозореца стои дъската за гладене. Домашна идилия. Стана ми топло и уютно. Присвих очи и се протегнах, разпростирайки се на цялата половина от леглото. На другата половина беше ти…

Ледчетата в чашата се завъртяха, сякаш искаха да обяснят на някого Ръдърфордовия Планетарен модел на атома. В един момент им стана скучно, разминаха се и продължиха хаотично да обхождат повърхността на питието. То пък се впусна в опит за бягство, стигна опасно близо до ръбовете на чашата и една непокорна капка се плъзна по външната страна на стъклото…

Тихо. Няма никакъв смисъл от думи. Знам, рядко се случва, но сега ми е приятно да мълча. Учудвам ли те с това желание? Искам просто да си мълчим заедно и да попиваме един в друг. Хубаво е. Един споделен миг лети във Вселената помежду ни. Нима ни трябва друго?

Свежо ми е всеки ден. Лимонено свежо, портокалово свежо или грейпфрутено свежо. И тъй като най-важното за един свеж ден е той да започне добре, трябва да усетиш свежестта му с всички сетива. Така че според мен…

Добре де, не ме гледай така. Може би съм странна. Той не е най-красивият, не ме кара да се смея, няма зелени очи, нито трапчинка на брадичката и дълги пръсти. Поне е висок – другият критерий от листата ми за Идеалния мъж. Е, никога не съм успявала да спазя собствените си предписания. Малко е възрастен за мен, но ретро-видът му отива, не може да не се съгласиш. И въобще, защо трябва да ти давам доводи – любовта просто се случва!

Не можеше да заспи. Умората се стичаше по клепачите му като дъжд по есенни улуци. За да услужи на реалността, тя просто се трансформираше в сълзи. Може би така беше по-разбираема. Не искаше да остане непозната за околния свят…

След кратка почивка реших отново да се включа в Blog Challenge. Тази седмица Деси ни провокира с темата “На въртележката“. Надявам се, че моята интерпретация по темата ще ви хареса. До петък остава малко време и ми е интесно да видя къде ще се класирам в състезанието само за два дни и половина. За да ми помогнете, оставете едно коментарче под поста и гласувайте в Svejo и TopBlogLog.

…Ако се осмеля да се обвия цялата около любовта, не мога да обхвана нито един неин край. Защото краища няма. Има само обли наклони, остри завои и изненадващи сензации на непознатато и непреодолимото. Но не мога да спра да я изследвам и да изпитвам неистова истерия в порив да стана по-голяма, по-обширна и нервните ми окончания да се умножат по хиляда, за да мога наистина да усетя…