Вчера беше вечер на професионалната кино-класика. И преди съм гледала “Thank you for smoking“, но се оказва, че не съм писала по темата. Интересът ми към филма е провокиран по-скоро от сравнителната му обвързаност с това, което и аз съм избрала за професия (въпреки че не пуша и нямам намерения все още да ставам PR [...]

Обожавам филми-компилации! Изгледах Paris, je t’aime напълно неусетно – поглъщах всяка следваща история с нарастващ интерес, затаявах дъх, подскачах, натъжавах се, смеех се. И всичко това в точните дози, като изискан коктейл. Филмът е за Париж. Филмът е за любов. Но преди всичко разказва за много други неща – за децата, за родителите, за религията, [...]

Много отдавна не съм писала за кино, но и много отдавна филм не ме е впечатлявал толкова силно, колкото “Doubt“. Още отсега изказвам мнение, с което много хора няма да се съгласят: за мен Мерил Стрийп заслужава Оскар точно толкова, ако не и малко повече от Кейт Уинслет в The Reader. Лично усещане, така да [...]

Светлината в залата притихва. Публиката също. В началото все още си на ръба на седалката. А Него папионката го стяга. Напъваш слуха си, за да хванеш терци, акорди, да различиш ролята на всеки инструмент в общия звук. Той маха папионката. Григ. Ти заемаш по-удобна поза, вече се отпускаш на нотите. Наслаждаваш се на всеки такт. [...]

Винаги се учудвам, че има филми, които може да гледаш хиляди пъти и всеки път да те впечатляват различни реплики. Така е с Love Actually. Естествено, любими са началните реплики и кадри от Хийтроу. Любим е и надписът “To me you are perfect” на стълбите пред къщата, и детското откровение “the total agony of being [...]

Чакаш дълго, а него все го няма. Обеща, че ще дойде още преди 6 месеца, а се появява чак сега – с небрежната походка на софийски тарикат, напатил много от живота в триъгълника между Коньовица, Ючбунар и Банишора. Мъж, по когото всяко момиче ще си падне, но който има очи само за една. Молеца. Наистина [...]

Как толкова разнолико и неподвластно на описание чувство като любовта почти винаги е представено с клишета? Може би за човек по принцип е по-лесно да вкара неизразимото в предварително подготвени рамки с илюзията, че така по-бързо ще го разберат. Естествено, има изключения (като “Животът е прекрасен”, “Град на ангели”, “Наистина любов” и “Казабланка”), но те [...]

На който му е писнало да чете за Future Shorts, да премине към някой друг пост. Аз определено обаче станах фен на ежемесечните програми за късометражно кино и затова продължавам с предложенията, които тези готини хора ни поднасят. През януари всеки, който още не е видял за какво става дума, или е пропуснал някои прожекции, [...]

Полу-полярните температури все пак не успяха да преборят любопитството ми и в крайна сметка оползотворих вечерта с посещение в Дома на киното. Двата филма определено си струваха разкарването до центъра. Едни млади хора са направили два интересни филма. Съвместната прожекция създава интересни паралели между два доста различни и все пак подобни града – София и [...]

Понякога за броени дни ти се предоставя възможност да научиш за една епоха повече, отколкото си научил за нея през целия си живот. По стечение на обстоятелствата наскоро се запознах с две много различни лица на 60-те години – време неживяно и непонятно лично за мен, както и вероятно за много от моите връстници. От [...]