Един момент е достатъчен. Един момент, в който падаш. Един момент, в който политаш. За миг разбираш, че си се променил. За миг разбираш, че някои хора си остават същите. За миг ти става ясно, че обичаш… Понякога времето, по-тънко от миглите на очите ти, е напълно достатъчно…

Днес няма да ви отнемам много от времето. И без това животът е подсъдно кратък Но искам да споделя нещо невероятно красиво и поетично. Едно доказателство, че въображението няма граници, а вдъхновението може да се намери в най-обикновените неща. Опитът показва, че мечтите са най-хубави, когато са големи. Дори и бързо да изчезнат, краткият им живот изпълва всичко с цветове, красота и смисъл.

Понякога си мисля, че не разбирам хората. Или поне някои аспекти от тях. Не разбирам защо трябва да приемаш друг човек (който си е цяла собствена вселена) за своя собственост. Не разбирам защо трябва да си сложиш профилна снимка, на която си залепен уста в уста с гаджето или защо трябва всеки път веднага да прокламираш “In a Relationship”. Това (поне за мен) не е любов а показно маркиране на територия.

“Ето и едно лично признание: аз съм заложник на моя iPhone. Както и на домашния ми компютър, работния ми компютър и нетбука, който взимам с мен, когато излизам. Трудно е да обясня защо изпитвам необходимост да си проверя пощата, когато събеседникът ми стане за 5 минути от масата в заведението. Не мога и да ви кажа точно защо се чувствам напълно откъсната от света, ако половин ден съм без интернет, дори и ако съм с компания от 10 добри приятели…”

Слънцето залязва, а утре нищо няма да е същото.
Облаците няма да са същите.
Светлината няма да е същата.
Клетките на кожата ти няма да са същите.
Ударите на сърцето ти няма да са същите.

Тези дни ми е студено, мрачно и съответно ми е много #мрън. Но пък винаги може да си оправиш настроението с малко снимчици. И докато нагласяш кадъра, обработваш цветовете, орязваш излишните детайли, неусетно ти става едно такова топло и слънчево и вече хич не ти е #мрън.

Натали ми хвърли ръкавицата и ето ме пред вас – готова да споделя 10 мои тайни. И тъй като тези разкривания са малко неприятни, ще процедирам като при посещение при лекаря – колкото по-бързо мине, толкова по-малко ще боли…

Можете ли да съберете най-съкровеното си желание за бъдещето на бялото поле от полароидна снимка? Какво не бихте могли да пропуснете през единствения си живот? Това са въпросите, на които цели да отговори фото-проекта Before I die I want to… Въпреки фаталистичната тема идеята на начинанието ми допада . Започваш да си задаваш доста въпроси, а това винаги ми е харесвало.

Не, няма да ви говоря за вино – защото както преди една година, така и сега, все още обичам кръвта на боговете Но пък ще ви споделя няколко неща, които са се обърнали на 180 градуса в рамките на само/цели 365 дни (зачеркнете излишното според вас). Вдъхновена от Дидито, след кратко размишление си дадох сметка, че:

Алергична съм към празници. Самата идея в един-единствен ден да сме бели и добри и да се държим благородно ми бие на лицемерие. Така е и по Коледа, и по Нова година, и по Свети Валентин, и по Деня на жената. Естествено, със същите мисли се събуждам и на Великден.