Може би е странно, че след като прекарах половин година в Англия, пак ходим там на екскурзии. Но пък страната успя да ми влезе под кожата, а и има много приятни места за обикаляне. Затова напролет хванахме раничките и отидохме на още една разходка из Кралството. Първата дестинация беше Оксфорд, където вече бях ходила, но исках да разгледам по-подробно. Два дни се оказаха напълно достатъчни.

Обещах да завърша разказа за разходката ми в Италия този уикенд. Последната спирка е почти митологичната сред туристите Венеция. Ще чуете всякакви мнения за нея, като за добре прославена куртизанка. Едни я възхваляват, други я хулят яростно – ето как изглежда тя през моите очи. А може би впечатлението ми се дължи по-скоро на времето на срещата, отколкото на самата нея. Но за това – след малко.

Ходила съм във Флоренция, когато бях осми клас, имаше театрални фестивали и пеехме народни песни пред хубави италианци и високи германци. Фелипе ми обеща писмено, че ако реша да се върна във Флоренция, ще ми плати самолетния билет. Както често се случва, не съм го чувала от тогава. Но пък във Флоренция се върнах, точно 10 години по-късно. Този път нямаше театрални фестивали, а само дълго трамбоване по малки улички и вкусна храна.

Италия е особено приятно място за почивка – кратка, а вероятно и по-дълга. Честно казано, 6 дни са крайно недостатъчни, за да се отдадеш на dolce far niente философията и да си починеш активно. Но пък е напълно достатъчно време, за да усетиш вкуса на италианския нрав в различните му форми – особено ако имаш под ръка няколко местни, които да те разведат. Ние започнахме с Рим…

Замислих се, че за разлика от Слон, аз не споделих много за пътуванията ми тази година. И тъй като 4 месеца трудно могат да се опишат в един пост, реших да избера само някои детайли, които са се запечатали най-силно в съзнанието ми. Интересно е как работи мозъкът: точно след разходката всичко е кристално ясно, но с времето от този врящ казан емоции остава едно кристалче спомен, което винаги светва, щом дадено място бъде споменато. Ето и най-любимите ми моменти от различните градове в Англия и наоколо:

Досега съм ходила във Велико Търново само веднъж, по работа. След един уикенд и с подходящия водач обаче всичко е по-различно. Градът, както и преди, ми изглежда прекрасен. Но вече знаеш в кои улички е най-забавно да се играе и в камбанариите на кои църкви може да се влиза – е, ако си на около 10, но и това е полезно, нали?

Той винаги идва бързо и затова го обичам. Не го обичам отдавна, знаеш – това показва, че любовта може все пак да се научи. Дъждът бърза да пристигне тогава, когато ти е най-необходим. За да те успокои. За да те накара да се концентрираш върху работа. За да спре погледа ти върху падащите по стъклото капки, които да погледаш за почивка на ума…

Вечеря за един е нещо особено. Тя може да бъде приятна, спокойна, с чаша вино и книга в ръка. Тя се приготвя без много усилия, но за удоволствие, съвсем набързо. След това измиваш съдовете само за минута.

Дяволът бил в детайлите. Не им вярвам. Всъщност в детайлите има много красота. А колко рядко се сещаш да им обърнеш внимание – дали е от страх, че за миглите ти ще се закачи някой дявол? Именно малките неща ти стават любими. След десет години още помниш как слънчевите лъчи падаха през прозореца на първата ти квартира. Или как единият му крак винаги оставаше отвит…

Неделя сутрин е най-важното време от седмицата. Защото е хубаво да закусвате заедно, да правиш повече от една чаша кафе и да се дуелирате с вилици за последната хапка чийзкейк… Защото е от жизнено значение да изгледате филм, докато сте все още в леглото. Защото е повече от задължително да излезете и да погледате хората в парка.