След маркетинга и новите медии време е да се отдадем на нещо по-интересно и творческо: фотографията. Тук няма да правя обобщение на живота си в снимки, а просто ще споделя малко от миговете, които са ме зареждали с енергия. Както и в предните два поста, тук са 10-те най-посещавани поста и още три бонуса от мен.

Колкото и пъти да те обхождам с поглед, винаги намирам още нещо, на което не съм обърнала внимание. Като бенка в сгъвката на бедрото. Още една гледна точка, която съм пропуснала. Крача през теб като всеки друг път, но този път различно. Виждам. Не просто гледам, а виждам. Нещата изглеждат много по-истински през визьора. Парадокс.

Най-накрая намерих време да обработя тези снимки и да ви разкажа за едно повече от прекрасно място. Задар е курорт в Хърватска, намиращ се на брега на Адриатическо море. Само 73 000 жители имат щастието да обитават това местенце и именно в това се крие красотата му – малко и спокойно, тихо и много приятно.

В началото на седмицата четох за идеята на Flickr да запечатаме живота на 10 октомври 2010 (или 10/10/10) и… забравих. Но днес те отново напомниха за идеята, а и ми дойде кратко вдъхновение. Защото, както отбеляза Пламен, 101010 на двоичен език значи 42 – отговорът на всички въпроси! И това ако не е интересно!!!

До скоро си мислех, че не харесвам гарите. Пълни с хора, често отнесени служителки, а особено у нас и великолепна неяснота относно това кой влак, коловоз, час да си избереш, за да стигнеш на мястото, към което си се запътил. Шум, тълпи, още шум, още тълпи…

Въпреки че не съм пътувала толкова много из милата Родина, мога отговорно да твърдя, че май с последната си уикенд-разходка намерихме най-страхотното място в България. И то не се намира в някоя непристъпна местност, а на час път от любимата столица.

Лятото малко по малко си отива. Септември го изсмука бавно, сладостно и неусетно. Топлината залязва като въглена на наргилето. Но въпреки това се появяват нови мигове за изживяване. Да седиш на топло и да пиеш червено вино. Да четеш книга под завивките и да пиеш ментов чай. Да си запалиш наргиле с мириса на лято – на диня и на ягоди…

Най-сериозното ми постижение за тази година…

Всички, всеки ден, трябва да се Съединяваме.

Днес няма да ви отнемам много от времето. И без това животът е подсъдно кратък Но искам да споделя нещо невероятно красиво и поетично. Едно доказателство, че въображението няма граници, а вдъхновението може да се намери в най-обикновените неща. Опитът показва, че мечтите са най-хубави, когато са големи. Дори и бързо да изчезнат, краткият им живот изпълва всичко с цветове, красота и смисъл.