Утре е денят, измислен от компаниите за поздравителни картички, за да ни накарат да се чувстваме отвратително. Ако сте гледали Eternal Sunshine of the Spotless Mind, фразата ви е позната. А и е много вярна, нали? И все пак любовта е странно животно…

Не помня почти нищо от химията в училище, но една фраза на учителката ми по органична химия се е забила в главата ми. “Всичко в природата се старае да формира двойки.” Тогава ставаше дума за валентност, но май фразата се простира далеч отвъд това. Днес погледнах вкъщи. Имам 2 чаши за кафе. 2 чинии с едно плато, на което ще се събере храна за двама. 2 вилици, 2 лъжици, 2 ножа…

Новата година не е нещо особено. Има обаче малки ценни моменти, в които нещо привлича вниманието ти и те кара да се чувстваш по-различно от когато и да било. Така тази година започна особено – с прогонване на злите сили. Кукерите в Разлог бяха нещо, за което само съм чувала, но и най-живописните разкази не могат да се сравнят с реалността.

Избрах да започна новата година с едни от последните снимки на старата. Хубаво е да има приемственост, а и това е още един начин да си припомниш колко близко всъщност е уж толкова далечното минало. А тези две синьо-бели споменчета са от хижа/езеро/връх Безбог на 31 декември…

След маркетинга и новите медии време е да се отдадем на нещо по-интересно и творческо: фотографията. Тук няма да правя обобщение на живота си в снимки, а просто ще споделя малко от миговете, които са ме зареждали с енергия. Както и в предните два поста, тук са 10-те най-посещавани поста и още три бонуса от мен.

Колкото и пъти да те обхождам с поглед, винаги намирам още нещо, на което не съм обърнала внимание. Като бенка в сгъвката на бедрото. Още една гледна точка, която съм пропуснала. Крача през теб като всеки друг път, но този път различно. Виждам. Не просто гледам, а виждам. Нещата изглеждат много по-истински през визьора. Парадокс.

Най-накрая намерих време да обработя тези снимки и да ви разкажа за едно повече от прекрасно място. Задар е курорт в Хърватска, намиращ се на брега на Адриатическо море. Само 73 000 жители имат щастието да обитават това местенце и именно в това се крие красотата му – малко и спокойно, тихо и много приятно.

В началото на седмицата четох за идеята на Flickr да запечатаме живота на 10 октомври 2010 (или 10/10/10) и… забравих. Но днес те отново напомниха за идеята, а и ми дойде кратко вдъхновение. Защото, както отбеляза Пламен, 101010 на двоичен език значи 42 – отговорът на всички въпроси! И това ако не е интересно!!!

До скоро си мислех, че не харесвам гарите. Пълни с хора, често отнесени служителки, а особено у нас и великолепна неяснота относно това кой влак, коловоз, час да си избереш, за да стигнеш на мястото, към което си се запътил. Шум, тълпи, още шум, още тълпи…

Въпреки че не съм пътувала толкова много из милата Родина, мога отговорно да твърдя, че май с последната си уикенд-разходка намерихме най-страхотното място в България. И то не се намира в някоя непристъпна местност, а на час път от любимата столица.