Повечето ми познати постоянно извеждат като основен плюс своите смартфони възможността за мултитаскинг. Да, супер е, когато машинката ти си върши самостоятелно хиляди неща, докато не я гледаш, но пък батерията пада бързо, а процесорът се задръства. До голяма степен хората са като смартфоните – мултитаскингът не им понася добре, но пък е едно от основните изисквания в съвременния свят. Затова съм решила да му обърна малко повече внимание.

Нека да започнем седмицата с нещо интересно и мотивиращо – а именно “Защо никога няма да имате страхотна кариера”. Да, всъщност не звучи толкова интересно и мотивиращо, колкото трябваше. Но това не променя факта, че презентацията на Лари Смит от TEDxUW е страхотна. И толкова вярвам, че си заслужава да я видите, че за първи път базирам пост на TED лекция Това е рецептата, която може да ви вдигне достатъчно за някой и друг подвиг в офиса.

Напоследък все ми се случва да попадам на хора, които са решили, че трябва да променят живота си веднага. Мисля, че новата година е времето, в което тази истерия започва да приема небивали размери и колкото и чудесно да звучи “от тази година няма да се съобразявам с всички норми”, решението е необмислено и в 99% от случаите революционната идея те държи само няколко седмици/дни/часа. Затова е време някой да се изкаже в името на противоположната позиция – защо пък да не съм аз? Хайде да си поговорим с работните революционери.

Всеки, на когото му се е налагало да преглежда CV-та, в един момент започва да разпознава тези, написани просто така и онези, чийто автор наистина се е постарал. Е, попаднах на нещо, което сякаш крещи “Направено с желание” – един добър пример за това как малко повече усилия и креативна идея могат да донесат много ползи. Това правило важи както за корпоративния бранд, така и за личната ви марка. Честно казано, малко завиждам, че не съм приложила този подход все още – наистина, говорим за този тип автореклама, който влиза в категорията ми “идеи за крадене”.

Забавно е, когато имаш идея за пост и намериш нещо чуждо точно по темата. Американците си имат прекрасната дума serendipity, която много приляга на този случай. Та мисля си аз колко е странно да се прибереш полу-жива (тъй като съм оптимист, не бих казала полу-умряла!) в петък следобед и все пак да си адски доволна от живота си…

В началото на август написах материал за eTimes с моите решения за справяне с информационно претоварване. Ровейки в Google Reader, си дадох сметка за още един повече от полезен начин за селектиране на информацията, който съм пропуснала да опиша: как да използваме хората като филтри…

Ако приемем, че понеделник е денят на новото начало, ето ви един съвет как кардинално да промените работната си среда – започнете да работите в някоя много голяма и известна компания от вашия бранш. Звучи почти непостижимо за обикновения човек, нали? Но един човек на име Алек Броунстайн доказва, че за да впечатлиш големите риби, просто ти трябва добра идея.

Надали има нужда да обяснявам какво имам предвид. Телефоните ти почват да звънят в един и същи момент, клиенти те затрупват със задачки, шефът тропа с крак, защото още не си завършил онзи документ, който дойде преди един час с deadline “за вчера”. Стройната програма за деня, която си направи, докато пиеше сутрешното кафе вкъщи, безвъзвратно се разбива на пух и прах. Почва да ти става топло, стресометърът вече е в червената зона… Какво правиш?

Гледам тук да не пиша неща, свързани директно с работата ми. Този път обаче ще направя изключение, тъй като идеята е готина и искам да се случи точно по правилата.

Моля ви да отделите по-малко от 5 минути и да попълните една кратка анкета. Колкото повече попълнили, толкова по-представителна ще бъде извадката и толкова по-точно ще бъде очертаването на тенденциите. Мисля, че резултатите ще бъдат интересни – обещавам да споделя впечатления тук после.

Става дума за провалите като формула на успеха. И преди да ме обвините в пораженческо мислене, искам да уточня нещо: приемането на провалите не изключва автоматично перфекционизмът, с който са пословично известни повечето успешни хора. Просто те са и достатъчно интелигентни, за да не кършат ръце, когато падат, а да си извадят съответните изводи и отново да се върнат на ринга.