Почти от месец не съм писала, което е едно от най-дългите затишия на блога. И тъй като най-накрая успях да си почина, започвам „новия сезон“ със снимки от почивка. За празниците отидохме до Велико Търново – градът ми става все по-любим с всяко ходене. И какво да не му харесваш – стари улици, млади хора, туристи, та и ние с тях.
Бяхме си намерили сладка къща за гости в стария град и обикалянето се случваше основно пеша. Излизаш от входа и с две крачки си на Самоводската чаршия, на 10 минути е Царевец. Как да не ти се разхожда постоянно? Избягвайки традиционните за Търново жеги, времето по обяд не се зачита за разходки, но за сметка на това привечер всичко е супер: сядате на някоя тераса за вечеря или пък си взимате една бутилка вино и я оползотворявате, докато гледате минувачи от балкона на хотела.
Градът има вид на нещо, което е модерно по старинен начин. От големите хубави къщи ти е ясно, че това си е истинска столица. Когато пък стигнеш до крепостта, само може да си представяш какво средище на търговия и власт е имало тук преди.
За две години градът се развива и явно капитализира туристическите си благини. Площадът пред Царевец е обновен, улиците са чисти и спретнати, на кофти обслужване не попаднахме. Естествено, има да се работи още много, но съм сигурна, че тук хора ще продължават да идват – най-малкото защото нашата крепост може да бие по величие онези анемични квартални замъчета, пръснати из цяла Великобритания 🙂
Аз пък съм особено доволна, защото успях да си разходя статива и да поразцъкам малко нощни снимки. Много се надявах да хвана тълпите, обикалящи храма на Царевец със свещи за Великден, но в края на изключително скучното си слово митрополитът обясни, че горе твърде много духало и затова благодатният огън е на завет в катедралата (?) Поне компенсирах с кадри на фойерверките над хълма.
Успях да видя и шоуто „Звук и светлина“ и съм доста впечатлена. Изглежда величествено, въпреки че част от историята ми беше малко мътна. Заслужава си да се види поне веднъж.
Колкото и да е странно, свързвам Търново не толкова с Царевец, колкото със старите къщи, калдъръма и котките. Място за дълги разходки и почивка. Може би обаче трябва да го видя поне веднъж през зимата.
Още снимки: Flickr
Изкарах си студентските години в този град 🙂 Много ми е мил и ежегодно си намирам повод да се завърна там… Има си особена атмосфера и ме зарежда с енергията си за дълго време 🙂 Снимките ти са разкошни, браво!
… И зи съвсем права, че трябва да го видиш и снежен – все така вълшебен е 🙂
Повече от 15 години от живота ми са там, нещо като втори роден град ми е:-) Почти няма място, където да не ми е стъпил града.
Ех, спомениии:-)