Редовно си говорим за ролята на социалните медии в работната етика. И ако до скоро основна тема бях пиянските снимки във Facebook, които шефът ти вижда, то сега се натъкнах на един доста по-интересен казус, в който са замесени Ройтерс, Bloomberg и двама известни журналисти.
Matthew Keys се превърна в доста известна личност в американската журналистика, след като бе обвинен от собствениците на Los Angeles Times, че е помогнал на Anonymous да хакнат сайта на изданието. След това обаче Keys отива като Social Media Editor в Ройтерс. Агенцията го пуска в платен отпуск, когато започват съдебите изслушвания по казуса с L.A. Times – а по същото време се случват взривовете на маратона в Бостън. Keys отразява в Twitter събитията, като в Bio-то му все още фигурира позицията „репортер в Ройтерс“ – пост, който той де факто продължава да държи по това време. По-късно обаче агенцията решава да уволни Matthew Keys, като посочва за една от причините „видимата връзка“ между Twitter профила на журналиста и компанията.
Доста интересно е, че Ройтерс се позовава на „видимата връзка“, въпреки че изисква от своите служители да индикират ясно принадлежността си към агенцията – това е записано в техните правила за поведение в социалните медии, които Keys публикува публично:
Не искам да коментирам по-задълбочено кой е прав и кой не в случая на Ройтерс и Keys. За сметка на това искам да обърна внимание на две точки от документа по-горе:
„…free from bias and acting with integrity, we don’t favor one team or athlete over the another.“
„Assume your professional and personal social media activity will be treated as one.“
Какво става ясно: няма възможност служител да работи в агенцията и да не е обозначил това публично, а след оповестяването му личният профил става, грубо казано, корпоративен такъв. За мен политиката е твърде строга и не може да бъде оправдана, дори да разбирам идеята, че всяко изречение, в социалните медии или на живо, може да се цитира от други медиите с допълнение „…обясни г-н Х, репортер от Ройтерс.“ Свободата на изразяване е доста важна – дори не като конституционно право, а като начин служителите да се чувстват спокойно и комфортно.
Разбира се, Matthew Keys не е безгрешен ангел и въпреки че връзката между него и хак-атаката над L.A. Times не е потвърдена в съда, той явно успя да спечели уволнението на журналиста от Bloomberg Jared Keller като публикува публично техни лични съобщения в Twitter. Да погледнем набързо какво се случи и там. Keys пусна скрийншоти от лични съобщения, в които Keller се оплаква от работата си – вероятно дългите дни в редакцията си взимат своя дан и това е нормално, нали? За Bloomberg отговорът явно е „Не“, защото следните съобщения бяха достатъчни Keller да си тръгне:
Въпреки че Bloomberg и самият Keller запазиха мълчание относно причината за раздялата, фактът, че репортерът обяви напускането на компанията ден след пускането на съобщенията, предполага връзка между двете. И тук отново изниква въпросът „Е ли достатъчно да се оплакваш от работата си, за да бъдеш уволнен?“ И на мен ми се е случвало да се нервирам и да си мисля за тихите и спокойни поля на безработицата – дори когато съм го споделила с приятели на маса, това не е довело до сериозни вреди. Иска ми се да вярвам, че негативните имиджови последици от оповестяването на съобщения като горното са нищо пред цензурата над служителите.
Какво смятате вие? Има ли опасност за имиджа на компанията, ако юздите на служителите не са достатъчно стегнати или е важно да се даде свобода, дори това да създава разногласие в марката?
Вашият коментар