Това се появи още преди две седмици, но чак сега намерих време да напиша нещо по темата. На сайта е качена една от най-любимите ми родни реклами – става дума за Мастика „Пещера“ и сезона на дините. Заглавието е достатъчно красноречиво: „Bulgarian Ad Objectifies Women, Reduces Her to Pair of Melons“. И ако това не е достатъчно, текстът е тагнат с ласкавите епитети „Racy“, „Strange“ и „Worst“. В AdGabber пък сме влезли под таговете „Objectify“ и „Sex“. Началният коментатор се пита каква ли би била рекацията на подобна реклама в Белгия.
Тъй като гледам да съм обективна, определено колегите от AdRANTs имат над какво да поработят: коментарът към рекламата е пълен с фактологически грешки относно същността на продукта, който посочих в коментар към поста. Въпреки това, заключенията, които правят, са доста верни:
„Рекламата е ужасна и никога не би била излъчена в Америка. Това е една от най-унижаващите реклами, които сме виждали. Винаги има начин да се оцени женската красота. Това не е един от тях.“
Чудя се защо подобни неща безпрепятствано влизат в ефир и се излъчват цял сезон. Къде са регулаторите, които трябва да следят за спазването на „добрите нрави“, (колкото и обтекаемо понятие да е това)? Къде са сега феминистките организации, които размахваха пръст срещу „Загорка“, защото поставяла на една плоскост жената, колата и бирата? И по-важното, няма ли скоро гражданското общество да узрее достатъчно, за да изразява ясно нетърпимост към подобен род „творчески решения“?
„Bulgarian ad agencies do lots of good ads, too“
Не ги занасяй 😉
Ето къде се крие тайната:
България не произвежда автомобили, НО динята и мастиката са национална гордост. Как да рипаме срещу наш’то?
Нека не забравяме, че за разлика от пивоварите, които се мъчат да саморегулират търговските комуникации (със спорна успеваемост), та дори имат и кодекс, произодителите на високоалколни напитки въобще не бързат да се откажат от максимата „sex sells“