Преди няколко месеца се превърнах във водача на собствена дигитална микро-революция. „Микро“, защото не мисля, че съм направила нещо мащабно, но все пак „революция“, защото една малка промяна може да се окаже значима.
Като цяло, имам непостоянна връзка с таблета си. Когато преди няколко години станах притежател на тази джаджа (iPad Retina, 2012), имах виждането, че това ще промени работата ми on the go. Представях си как туитя от конференции, носейки само дамска чанта, как доволно показвам презентации на срещи и как удобно редактирам таблици с бюджети, докато си почивам пред някой крайморски бар. Няколко месеца по-късно се сдобих със значително по-лек лаптоп, който бавно измести таблета от партньорското място на събития и при пътуване.
Но ето, че времето на таблета ми отново дойде – по доста неочакван начин. Бях се амбицирала доста за тест, под някаква форма, на дигитален детокс. Почивни дни без устройства, четене на хартия сутрин с кафето… Опитите идваха и си отиваха, успехът така и не дойде – основно поради липса на усилие от моя страна. Истината е, че нямах желание да се откъсвам от интернет – едно особено приятно място с полезна информация, интересни новини и нови знания. Когато ми попадна този материал на The New Yorker, си отдъхнах облекчено – явно и други не го разбират това с технологичните пости. От друга страна обаче, постоянният поток от мейли, social-нотификации и съобщения ме напряга, когато чета и се опитвам да си почивам. И тук ми дойде брилянтна идея – защо не си създам устройство, което дава цялата свобода за ровене в интернет, но не ме задължава да говоря с хора? Така се роди идеята за „уикенд-таблета“.
Как да си направиш уикенд-таблет?
Първо махнах мейлите и всички нотификации от социални мрежи, съобщения, productivity-приложения – всичко, което се свързва със задачи и някакъв вид работа. След това нацяло изтрих Skype, Viber и Messenger, както и няколко други приложения. В момента основните неща, които ползвам, са Inoreader и Pocket за четене, Evernote, когато ми се допише пост за блога, докато съм навън, както и няколко папки по интереси – 500px и други фото-приложения, няколко колекции от рецепти…
В момента дигиталният ми арсенал изглежда по следния начин:
- лаптоп основно за работа, писане на по-дълги текстове, гледане на филми. Възприемам го като верен ежедневен съучастник във всички задачи, които висят на главата ми.
- телефон за всичко on the go, смесващо дискусии къде да ходим на кино с отговаряне на мейли по работа. Постепенно се свързва с ежедневното натоварване „ей сега ще им върна отговор, да не ги бавя“ и става все по-малко любим.
- таблет като заместител на вестник/списание/бележник – за четене на новини, разглеждане на яки галерии, намиране на нови рецепти и, когато вдъхновението удари в парка през лятото, писане на постове. Свързан е със свободното време през уикенда и със спокойните вечери на дивана, когато си почивам след работа.
Експериментът е съвсем нов, но се оказва, че да свържеш устройството със задачата му те поставя в много различно настроение при ползването му. Когато съм на компютър, знам, че е време за продуктивност и вършене на задачи, а когато се занимавам с таблета, имам пълно усещане за почивка – а допълнително, мога да се зачета в по-сериозни материали, без да се разсейвам с всевъзможни нотификации.
Credits: този пост ми се въртеше в главата от някакво време, но наскоро ми попадна инфо от Intel за ползването на таблети (познахте, ползват се предимно за свободно време) заедно с покана да разкажа как аз ползвам таблета си. Ето, да си знаете.
Вашият коментар