Социалните медии: от Древен Рим до днес

Днес ви представям едно малко по-любопитно ревю за една малко по-любопитна книга. „Writing on the Wall“ е историческа перспектива на социалните медии. Това не е строга маркетинг книга, но ще е особено интересна за всеки, който се интересува от новата онлайн среда.

Авторът Tom Standage вече има опит в нестандартното представяне на историята с „История на света в 6 чаши“, която все още ме чака на виртуалното нощно шкафче. Явно той специализира в иновативни гледни точки към историята и последната тема на изследванията му е доколко социалните медии са свързани с древните форми на междуличностна комуникация. Оказва се, че отговорът на въпроса „Доколко?“ е „Много!“ и авторът увлекателно разказва за пресечните точки на модерните технологии и различни периоди от историята.

За да ви убедя колко е интересна, тук маркирам накратко само няколко от темите, отразени в „Writing on the Wall“.

В Древен Рим е развита peer-to-peer комуникацията, а най-влиятелни са тези, които имат най-големи социални мрежи. Цицерон „репоства“ чужди писма, които коментира в собствената си комуникация и е доволен, ако негово писмо е разпространено от много сподвижници.

Писането на нечия стена съществува още от Античността – в Рим е стандартна практика да се драскат графити, за да се предават съобщения на собствениците на съответната стена.

Мартин Лутър успява да разпали революция срещу църквата и създава протестантството почти самосиндикално, благодарение на печатната преса. Неговите тези са изложени в памфлети, които получават много препечатки (ретуити?) из цяла Германия. За успеха допринася това, че текстовете са написани на достъпен език (BuzzFeed преуспява по сходни причини).

Кафенетата от 17. век се превръщат в свободна зона за взаимодействие между хора с разнообразни обществени статуси. Точно толкова лесно е дребен търговец да бистри политиката с благородник, колкото е лесно днес да туитнеш на Kanye West.

Памфлетите от 18. век са старите блогове – тяхната производствена цена е достатъчно ниска, за да може всеки свободно да изрази собственото си мнение, да цитира и обори други „специалисти“ или да заеме позиция по последните политически развития в новосъздадените американски щати.

На историята не са чужди и притесненията дали социалният обмен не ни губи времето – точно както днес виждаме във Facebook враг на продуктивността, със сходна титла са били набедени кафенетата, „където се губи много време в празни разговори“. Но нека не забравяме, че оттам тръгват много научни иновации и връзки между учени, включително и корените на Кралското изследователско дружество.

Ако ви е станало интересно, ето лекция на автора от TEDxOxbridge:

Tom Standage показва, че новите медии всъщност са добре забравени стари. Те са един вид завръщане към състоянието преди масмедиите на 20. век. Затова и той твърди, че социалките не са просто мода – те са стандартният формат на взаимодействията между хора още от Древен Рим. History retweets itself!