За кризата и кафето

ОК, кризата вече не идва – тя със сигурност е тук. Този факт обаче не трябва да причини пълен шок и ужас сред ръководството, а да се разглежда с подобаваща сериозност и обективност. Няма да говоря надълго за финансови въпроси, а за отношението към персонала или по-точно колко е важно точно в този момент да се вдъхне кураж на подчинените.

Ако бизнесът наистина среща сериозни трудности, печалбите драстично падат и няма нищо за вършене, не може да се избяга от въпроса – ще настъпят съкращения, намаляване на заплати… Но ако кризата все още не е засегнала сериозно компанията, най-доброто, което може да се направи, е да се продължи работния процес по старому. Един прост пример: не може да ме убедиш, че щом имам толкова много проекти за разработване, колкото и преди половин година, вече не заслужавам купони за обяд, безплатно кафе или каквито и да било други преференции. Опитът на мениджърите да съкратят „ненужни“ разходи по принцип е добър, но може да насади усещането, че всъщност нещо в компанията не е наред. А разтревожените служители прекарват доста повече време в притеснение дали следващият орязан разход няма да са техните заплати, отколкото в продуктивна работа.
Оказва се, че много по-добра би била практиката точно сега мениджърите да инвестират малко повече във вътрешните си комуникации. Не говоря само за инвестиция на средства – това може да означава просто инвестиция на време за срещи с подчинените или малко корпоративно петъчно парти – просто по една малка торта с посвещение ще вдигне сериозно настроението на всеки отдел. По този начин незначителната инвестиция в човешки ресурс се изплаща многократно. А и когато са добре мотивирани, служителите по-рядко се оглеждат за нови работни места – времената на криза са известни с пренасочването на персонал и brain-draining.